Проблеми на средна възраст

Не разбирам защо ще "станете за смях".Но ако искате да си търпите стойте си.Той си има собствен живот а вие не.Още сте млада може да започнете отначало и да ви ценят повече.

Послушай съвета на,, АЗ,, тя ти казва най-правилното решение.Остави го той ще се наскита и ще се върне у дома.Това е голяма обида,знам. Но другото което те очаква е 1000 пъти по-сложно,ще нараниш не само себе си но и всички твой близки.
Той е влюбен и не мисли трезво,ако го притиснеш със скандали ,ще те напусне.
Остави го ,той ще се вразуми сам.

П.П.интересно мие мила госпожо какъв е краят във вашата история? Ще ви кажа само че 90% мъже се връщат при семействата а останалите остават сами,иначе интересна любовна приказка, а това което той вие разказал за младежките год. за отговорност към дете, това е разказът на повече то мъже в критическата възраст, почетете малко за това, жените сме много наивни малко повече внимание от другата страна и мислим че вече звездите са наши.Жал ми е за жени които мислят само за себе си.Това което ви написах не само като жена но и като психолог.

към; рорема13; напълно съм съгласна със вас и ви пожелавам успех,и се радвам за вас, само че при мен е друга история мъжът ми е страхливец който не знае какво иска, страх го вероятно какво ще кажат другите, защото до скоро бях ме идеално семейство,и така работи на два фронта, само че ние т.е. негово семейство никой вече не го иска. това е дълга история която не зная дали ще има край това е накратко.

Аз бих могла да съм "другата жена" в тази история. И не знам дали си струва да поема цялата омраза, която вероятно ще се излее върху мен, като събирателен образ на "лошата", мръсницата" и други определения, които биха последвали. Но някак непълна ми изглежда дискусията без гледна точка и на другата страна.
Аз също имам прекрасно семейство, деца и дългогодишен брак. Повече от 25 години не само не съм изневерявала, но дори не съм пожелавала друг мъж. Омъжих се за голямата си любов и имам прекрасен живот.
От няколко години, обаче , вероятно съвсем нормално, чувствата ми охладняха или по-скоро се видоизмениха. Чувствам съпруга си като роднина, като брат и дори не ми хрумва да правя секс с него.
И изведнъж, срещнах друг мъж, отношенията ни с който започнаха на шега, без намерение да прерастнат във връзка, дори не бяхме сигурни дали ще достигнат етап секс. Срещнахме се по повод общ интерес. И изведнъж, луда страст ни помете и нищо не можехме и не искахме да направим, за да я спрем. Оказа се, че имаме общи интереси и страсти, които задълбочиха отношенията ни и ги издигнаха до пълно съвършенство.
Мъжът, когото срещнах, се е оженил твърде млад, без да е влюбен. Поел е отговорност за детето, което е създал. Изградил е здраво семейство, в което, заедно с жена му, са отгледали децата си. Те вече са големи, имат собствен живот и семейства.
И сега, той срещна мен и животът ни сякаш започна отново. Цветовете са по-ярки, небето е по-синьо, музиката е вълшебна и т.н., знаете - пеперуди в стомаха и всичко, което е различно за влюбените. И всичко това, със зрялата любов на хора, които са"на попрището жизнено в средата" , а като сметна, най-вероятно даже сме я прехвърлили (средата). Не сме просто влюбени със сърцата си, а и целият ни разум се стреми един към друг.
В един момент, когато видяхме, че нещата отиват на сериозно, се замислихме за партньорите си.
Обединихме се около мнението, че не им отнемаме нищо, защото чувствата ни към тях не се бяха променили по никакъв начин. Ние изпитваме към тях същата обич и уважение, каквито изпитвахме и преди да се срещнем. Просто бяхме запълнили една огромна празнина в живота си, за която даже не подозирахме. Преди да се срещнем, всеки от нас си се смяташе за напълно щастлив.
Та, по въпроса дали може да се гради щастие на гърба на чуждото нещастие. Не може да бъде поставен така опростенчески въпросът. Защото при всяко развитие ще има наранени. Питала съм се - ако решим да се пожертваме в името на това, да не нараним партньорите си, те ще бъдат ли щастливи, да ни гледат как гледаме безучастно с мъртъв поглед телевизия? Никога нищо вече няма да е каквото е било.
Те биха ли приели да правим секс с тях, мислейки за друг?
Този мъж, който е пожертвал младежките си години и началото на зрелостта си, в името на децата си, трябва ли да се откаже от любов и щастие в живота си, този път за да не нарани спътницата в живота си? Ако го направи, обаче, ще нарани мен...
Ооо, май се унесох в писания. Твърде дълго стана. Спирам.

Аз съм жена на 57год.Отдавна се боря сама с живота.Много е трудно наистина.Затова се постарайте с цената на всичко да запазите семейството си.Няма нищо по ценно от семейството.Обърнете внимание на външния си вид,поведение.Желая Ви успех

И ние бяхме в подобно положение. Вече не правим секс. Реших, че заради децата трябва да се насиля и да живея така. Сега се разбираме много като приятели. Заради едни лекарства много напълнях и сега го оправдавам. Затова приеми брака като приятелство, а секса навън.

ееееее брей, всички сте тук големи психолози а самите сигурно по зле и от всичките споделящи, хората споделят проблеми и не им до правописни грешки, има една поговорка ; не съди та да не съдим ще бъдеш; иначе благодаря на всичките.

Жена съм на 52 и много ясно осъзнавам,че не съм на 25 ,но и никога не съм си казала...на стари години.Ако твоето съзнание е,че си вече стара какво отчакваш от съпруга си...естествено,че ще намери друга по жизнена, па макар и не по млада на години . и се научете като пишете да пишете смислено и правилно,че ставате за резил.

А врачката не поиска ли да ти развали магията :)))) Това с магиите още ли го вярвате бе хора.. а и той на 49 едва ли е такъв хубавец, че чак с магия да го връзват.. - освен, ако не е финансово независим, което е по- основна причина според мен. Ще ходи -ако ходи някъде и ще му мине, това е характерно за поведението на много мъже в тази възраст :)))) А ти, вместо да ходиш по врачки, се опитай да провокираш интереса му към себе си , защото след толкова години брак, каквото и да ми говорят другите.. трудно се поддържа интерес към партньора.