Ezine.bg»Споделени Истории»Изневяра»Изневерих на приятеля си

Изневерих на приятеля си

редакция:
Изневерих на приятеля си
Здавейте. Искам да споделя историята си и да чуя мнения. Преди 4 месеца бяхме разделени с приятеля ми Не бях аз виновна. Опитах се въпреки това, да оправя нещата като му звънях, но той ме отблъскваше и казваше, че не иска да го търся и имал нужда от малко почивка.

След това не се бяхме чували около месец. Много ме болеше и бях наранена. Изневерих му, като под изневяра имам предвид, че само съм се целувала с едно момче.

Същата вечер той ме потърси и аз му признах, че съм му изневерила. Той също ми каза, че се е целувал и е излизал два пъти с едно момиче. Простих ме си и продължихме напред.

Но понеже това момче, с което аз се бях целувала беше мой колега, той ревнуваше и си внушаваше, че правя накакви скришни неща от него. Започна да се държи гадно с мен, не показваше чувствата си и започнах да се съмнявам в това, какво иска той.

И от отчаяние се стигна до втори път, в които се целувах с друго момче. Пак абсолютно същата вечер му признах. Той каза, че няма връщане на зад. Казва, че адски много ме обича и че не иска да се разделяме, но нямало как да продължим нататък.

Адски много го обичам и не знам какво да направя. Мисля, че и той има голяма вина за това, че се стигна до тук. Виждам, че и той страшно много ме обича, но не може да ми прости или може би е нужно време.

Имахме много истинска и силна две годишна и половина връзка. Искам всичко да се оправи и ще дам всичко от себе си това да стане и да си върна доверието му.

Мислите ли, че може да продължим връзката си, макар и след време ? Мислите ли че е възможно ?
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Коментари

Анонимен
Специален гост
Специален гост
Чудно ми е защо изневерявате толкова ли сте тъпи или има някви други причини (говоря за жените) все нещо не ви достига все се чувстане незнам как да кажа всички жени сте станали зависими от изневери немога да си го обясня ние мъжете се опитваме да даваме каквото можем а вие само докато се обърнем и сте в леглото на друг...
28.02.2014 11:13
3
хуъх
хуъх
като се обичате защо си изневерявате бе,тъпаци!!!
25.10.2013 12:03
4
Пешо
Пешо
Лично аз никога не бих ти простил!
И щом толко го обичаш и въпреки това си го направила не се оправдавай със това че той е виновен виновна си ти и си си заслужила последтствията.
Обичай го колкото искаш ама при такова нещо тоя човек не може да ти има никакво доверие повече каквото и да казваш ;#
11.01.2013 02:41
1
SAS
SAS
Аз бих казал - спрете да пиете.

Нацелувала се и веднага му признала. Ай ся кажи на колко беше :)
05.12.2011 15:52
4
tedi
tedi
Само исках да споделя, че с приятеля ми сме заедно и продължаваме напред.
14.05.2011 12:04
1
tedi
tedi
Благодаря ти много. Наистина ми помогна. Послушах те и го изненадвах, обаждах му се и той ме търсеше. Даже дойде да ме види без нищо да сме се разбирали. Отначало малко се дърпаше, но мисля, че всичко ще се оправи. Аз имам търпението, желанието и времето, така че ще чакам всичко да си дойде на мястото и отношенията ни да се подобрят.
02.04.2011 00:46
1
...
...
Нарочно ти разказах моята история за да видиш, че не само вие сте така. Искам да те окуража. Всичко ще си дойде на мястото, ще видиш.
01.04.2011 13:51
...
...
Сигурна съм, че всичко ще се оправи. При мен вече е супер. И ти ще бъдеш щастлива.
01.04.2011 13:50
tedi
tedi
Ами има малко развитие. След същата вечер, в която се разделихме започнахме да си пишеме смс-и, той си изливаше целия гняв, обиждаше ме, казваше че ме мрази, че съм нищожесто, че 10 минути от живота му не заслужавам да бадат прекарани с мен, псуваше. До сега не съм чувала такива думи от него. Струпваше цялата вина върху мен, от което аз много се дразнех и започнах и аз да не падам по гръб, от което той много се ядоса и пак ми каза край, въпреки че мислел да ни даде шанс. Аз пак му обясних, че не съм се предала въпреки всичко. Реших след това наистина да го оставя за малко, поне докато му мине ядът и той не издържа и три дни и ми пишеше смс-и: къде си ? Защо постоянно мълчиш. После ми звънеше и ме питаше защо не го търся и как искал въпреки всичко да знаел къде съм и какво правя, така като не съм го търсела, се чудел какво става и си мислел какви ли не работи. Та мисълта ми беше, че явно щом прави първата крачка, явно има надежда, макар че пак отрича. Иначе нямаше да ме търси, камо ли да се интересува как съм и какво правя. Мерси за коментарите - окуражихте ме, особено с тази история, която е много подобна на моята. Явно това е начина и пътя към сдобряване като му показвам, че го обичам и не се предавам въпреки това, което ми говори той. А за това защо съм му казала - ами ако той не ме беше проследил до блока ми, без аз да знам, че е там и ако не ме беше блъфирал, може би нямаше да му кажа или поне не веднага.
25.03.2011 17:15
НИ
НИ
Едно време баба ми казваше:На доктор всичко се показва, на мъж нищо не се казва.Не виждаш ли, че проблемът е в теб ? Ще дойде време, когато ти самата ще забравиш за тия незначителни целувки, но той ще помни. Не ме разбирай погрешно. Не казвам, че трябва да лъжеш, но има неща, които трябва да се премълчат. Ти сякаш се гордееш, че след като си го направила си му казала веднага. А замисляла ли си се, че има мъже с развинтена фантазия, че започват и да си вярват. Хем сам ще си разкраси нещата, хем дълго време ще бъдат пред очите му.
22.03.2011 00:11

Рейтинг

4.7
Общо гласували: 3
52
41
30
20
10
Дай твоята оценка: