Много съм ревнива и незнам дали е основателно
редакция:
Здравейте. С приятеля ми сме заедно от почти две години, всичко е повече от прекрасно, разбиране се много добре, той е мил добър, грижи се за мен, постоянно ми казва,че ме обича и не спира да го показва с държанието си. Общо взето не мога се оплача.
Но тук идва и проблемът - много голяма ревност и от двете страни. С него се познаваме от малки, но бяхме изгубили контакти, когато възобновихме контактите станахме много добри приятели и започнахме да си споделяме всичко. В един момент обаче осъзнах, че м/у нас не стои просто приятелство..
Започнахме да излизаме по срещи да се забавляваме да се радваме един на друг, но в този момент аз бях обвързана..Връзката ми беше сериозна около 3 г и половина, но нещата не вървяха и когато се появи той още по малко...
Мисълта ми е, че и двамата знаем прекалено много за миналото на другия или по скоро за грешките, които сме допускали и от там идват страховете ни да не допуснем същите грешки..
В началото на връзката ни намерих разговори м/у него и бивши приятелки, както и съобщения, ядосвах се много, но разбирах, че това са неща заради които ме трябва да разваляме отношенията ни и въпреки всичко в мен останаха едни съмнения от които ме е страх да не продължават тези писания и по лошото да стигнат до срещи както стана м/у нас..
Започнах по често да проверявам телефона и комуникациите в интернет, въпреки, че знам че не е редно и не трябва да навлизаме толкова много в личното пространство на хората, но въпреки че имам доверие не мога да избегна съмненията в мен.
Историята е много по дълга, но се надявам да сте разбрали смисъла. Въпросът ми към вас е има ли смисъл да го ревнувам толкова и да се съмнявам или всичко е от ревността и въображение? :/
Но тук идва и проблемът - много голяма ревност и от двете страни. С него се познаваме от малки, но бяхме изгубили контакти, когато възобновихме контактите станахме много добри приятели и започнахме да си споделяме всичко. В един момент обаче осъзнах, че м/у нас не стои просто приятелство..
Започнахме да излизаме по срещи да се забавляваме да се радваме един на друг, но в този момент аз бях обвързана..Връзката ми беше сериозна около 3 г и половина, но нещата не вървяха и когато се появи той още по малко...
Мисълта ми е, че и двамата знаем прекалено много за миналото на другия или по скоро за грешките, които сме допускали и от там идват страховете ни да не допуснем същите грешки..
В началото на връзката ни намерих разговори м/у него и бивши приятелки, както и съобщения, ядосвах се много, но разбирах, че това са неща заради които ме трябва да разваляме отношенията ни и въпреки всичко в мен останаха едни съмнения от които ме е страх да не продължават тези писания и по лошото да стигнат до срещи както стана м/у нас..
Започнах по често да проверявам телефона и комуникациите в интернет, въпреки, че знам че не е редно и не трябва да навлизаме толкова много в личното пространство на хората, но въпреки че имам доверие не мога да избегна съмненията в мен.
Историята е много по дълга, но се надявам да сте разбрали смисъла. Въпросът ми към вас е има ли смисъл да го ревнувам толкова и да се съмнявам или всичко е от ревността и въображение? :/
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4
Общо гласували: 2
50
42
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари