Религията ни раздели

Религията ни раздели
Здравейте! Много пъти съм чела историите на отчаяни хора, молещи за съвет, който би ги извел от "дупката", в която са попаднали и не могат да излязат. Е, реших и аз да споделя моята история, която започна преди 4 години.
Всичко започна в навечерието на рожденият ми ден.

Отидохме на дискотека да го отпразнуваме, очакваше се да е нормална, без изненади вечер и там срещнах него-момчето, което до ден днешен кара сърцето ми да бие, като лудо, краката да омекват, пеперуди да хвърчат в стомаха ми. Харесах го още щом го видях, той-мен, също. Не откъсвахме поглед един от друг, докато той не пое инициативата да се запознаем.

Тогава разбрах, че е турчин и живее в Турция. Това ни най-малко ме накара да не се видя с него отново, разменихме си телефоните и 2 дни по-късно се видяхме, отново. Охх, той беше все така прекрасен, мил. . бяхме се влюбили един в друг от пръв поглед - буквално. Излизахме всеки ден, докато си беше в България, а когато се прибра в Турция поддържахме контакт по скайп. . . . и така приказката ни продължи 6 месеца. .

През, които той си дойде още 2 пъти в България за по 2-3 седмици. Всичко беше повече от прекрасно, докато аз не намесих факта, че той е турчин(мюсюлманин), а аз българка и нямаме бъдеще заедно. Аз криех връзката си, почти никой не знаеше за него, за нас, докато той ме запозна със семейството си, роднините си, всички много ме харесаха.

Проблема беше в мен . . и не знам, може би това е причината за раздялата ни . . след 6 месеца връзка от разстояние. Той замина, без да ме потърси, спряхме да поддържахме връзка, реших че за него всичко в свършило, заради думите ми, които много са го засегнали . .

След 7 месеца започнах връзка с момче, с което съм до ден днешен, той започна връзка с момиче, когато дойде да живее в България, за да учи(реши го, докато бяхме заедно) и така двамата сме обвързани с други, вече 3-4 години, а аз не спирам да мисля за него- всеки ден, всяка нощ, сънувам, че сме заедно и сме Много щастливи и влюбени. .

Още го обичам с цялото си сърце, но не мога да приема факта, че той е турчин и ако съм с него, децата ми ще бъдат с турски имена, ще изповядват неговата религия и т. н. Обичам го въпреки, че съм с друг, мисля и че той изпитва нещо към мен. Винаги щом излизаме с една негова роднина, той идва. . .

Разбрах, че е било заради мен. . явно му липсвам, не знам, а единия път се опита да ме целуне. . какво значи. Дали ме обича? ! Аз живея с приятеля си, както и той с неговата, обвързани сме с други вече 3-4 години, очаква се да създадем семейство с тях, а аз не съм сигурна, че това е моя човек, въпреки че той много ме обича и дава всичко за мен.

Не спирам да мисля за момчето от турски произход. . . До ден днешен не знам как бих постъпила ако мога да съм с него отново. . дали факта, че сме от различни религии ще ни раздели отново, дали бих го приела и просто да бъда щастлива въпреки това, въпреки че всички ще ме подиграват за връзката ми с турччин. . бих ли си позволила щастие и да бъда с истинската си любов. . . . или да остана с човек, който ме обича, но аз не обичам? !

Коментари (25)

Изпрати
ema
ema
01.09.2015 00:58
Sorry no Newman bc klaviatura.Momi4e sama si si vinovna.I az sam omajena za musulmanin I v posledstvie Sarah musulmanka no p.o. svoe jelanie.6tastlivo ve4e 5 godini. Za lubovta nqma religiq.Decata ti 6teli da badat s turski imena.I kskvo it to a na kogo my puka.Za6to togsva be6e s Tur4ina
1
1
Вяра
Вяра
22.06.2015 11:34
Темида ти нещо не си в ред с главата.Направо си зле.Дразниш ме с тъпото ти мислене.Няма да се учудя да си от по възрастното поколение.А към авторката...аз съм омъжена за турчин.Имаме дъщеря с българско име.Празнуваме и христянски и мюсулмански празници.Обичаи не спазваме.Щастливи сме.Нямахме проблеми с родителите си.Слава богу и от двете страни са здраво мислещи хора,за които вярвания,че пречка не е расата или религията,а злия и прост човек.
1
2
зорница
зорница
07.12.2014 23:05
И аз имах същия проблем,но вечесъм щастливо омъжена за мюсюлманин и не съжалявам
1
3
Темида
Темида
25.11.2013 13:34
Опасносладка, знам аз в кой век живея, но се чудя вие с другите толкова заслепени дами, в кой ще живеете?! Луди-млади си мислите, че де всичко що хвърчи се яде, но...реалността е твърде различна! Дано поне една от вас има късмета да живее нормално в такъв брак! Живота е ужасно тежък и без вие сами да си го доусложнявате...но един ден ще си дадете сами тази равносметка! :)
4
3
Alisa
Alisa
21.11.2013 19:46
Темида ти в кой век живееш....
2
2
Alisa
Alisa
21.11.2013 19:44
Здравей мила, моето мнение е, че ако обичаш този човек трябва да го потърсиш на всяка цена и да бъдеш с него без значение от каква религия е. Тя няма значение за мен. Дали ще си с българин и ще те пребива или пък постоянно ще спорите или ще си с мюсюлманин и ще си истински щастлива има значение. Помисли добре. Аз също съм християнка и съм влюбена с мюсюлманин и съм решена каквото и да става да се боря за него, защото веднъж се живее и най - важното е да си щастлив, с човека, който обичаш без значение какъв е той...
5
1
Деница
Деница
20.11.2013 20:21
Българин,турчин,сърбин,американец,киаец,азърбайджанец-все човек.Разбирам родителите ти да са имали нещо против,но щом ти сама си го направила...Нормално да си тръгне.Обидила си го затова,че е турчин.А той вероятно харесва това,което е.Какво като сте различни религии?От различни държави?Сега вече си знаеш.Единствената ми идея е да пробваш да се свържеш с него.
1
1
жени
жени
06.11.2013 18:55
Мъжът ми е от семеѝство изповядващо мюсюлманската религия.Но в дома ни се празнуват само християнските празници.По мое желание.Никога не ме накарал да правя каквото и да е свързано с исляма и разбира се,че няма да го позволя.Заедно ходим по църкви и манастири като тоѝ влиза само когато изяви желание - никога за нищо не го карам и насилвам.Имам пълна свобода за всички мои решения.И всички които ми се подиграваха сега ми завиждат,защото техните българи ги ползват за домашни прислужници,бият и ревнуват.Много дълго и аз се борих с чувствата си към него,насажданият ми с години расизъм,родители и приятели.И накрая реших,че ще съм с него,защото тоѝ е тръпката в живота ми.Взех това решение,защото преди това се опарих от българи комплексари.И сега съм много щастлива.
2
1
Темида
Темида
04.11.2013 11:23
Жана живееш с мароканец, но къде? Опиши? Обичана ти и още 4 жени в харема или?
Къде видя расизъм? Акцентирам върху различните начини на живот, при хора от различни етноси и религии. Няма лошо да кръстосваме расите, но децата са нито Българи нито Мароканци - все презрени и от двата етноса, защото са смесени. Техния живот ще е труден, низ от подмятания. Ти ще ги приканваш към Бог и християнството, а баща им към Аллах и мюсюлманството или каквото там друго да е.
Българите ще казват - вие не сте Българи! Мароканците ще казват - вие не сте Мароканци! Живот между два свята!
Това е моето мнение, не го налагам на никого, споделям го! В свободни дни живеем, всеки да решава какво иска за себе си и най-вече за децата си!
3
0
Тина
Тина
03.11.2013 10:12
Спорд мен няма никакво значение религията и националността. В крайна сметка е важно какъв е човекът до теб и не мисля, че мнението на околните, трябва много да те интересува. Живея в Кения, съпругът ми е испанец, но никога не съм съжалявала за това. Тук виждам, как хората от различни религии (има над 50 различни) живеят заедно и това не е за никой проблем. Аз даже съм щастлива, че един ден децата ми ще растат в такава среда и ще се научат да бъдат толерантни и без предразсъдъци.

Също така, не мисля, че е честно спрямо сегашния ти приятел. Той също има право да бъде обичан. Помисли си добре.

Пожелавам ти лесно да намериш решение на проблема ти и да бъдеш щастлива!
0
1

Рейтинг

4.5
Общо 6 гласували
5 3
4 3
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка: