Религията ни раздели

Здравейте! Много пъти съм чела историите на отчаяни хора, молещи за съвет, който би ги извел от "дупката", в която са попаднали и не могат да излязат. Е, реших и аз да споделя моята история, която започна преди 4 години.
Всичко започна в навечерието на рожденият ми ден.

Отидохме на дискотека да го отпразнуваме, очакваше се да е нормална, без изненади вечер и там срещнах него-момчето, което до ден днешен кара сърцето ми да бие, като лудо, краката да омекват, пеперуди да хвърчат в стомаха ми. Харесах го още щом го видях, той-мен, също. Не откъсвахме поглед един от друг, докато той не пое инициативата да се запознаем.

Тогава разбрах, че е турчин и живее в Турция. Това ни най-малко ме накара да не се видя с него отново, разменихме си телефоните и 2 дни по-късно се видяхме, отново. Охх, той беше все така прекрасен, мил. . бяхме се влюбили един в друг от пръв поглед - буквално. Излизахме всеки ден, докато си беше в България, а когато се прибра в Турция поддържахме контакт по скайп. . . . и така приказката ни продължи 6 месеца. .

През, които той си дойде още 2 пъти в България за по 2-3 седмици. Всичко беше повече от прекрасно, докато аз не намесих факта, че той е турчин(мюсюлманин), а аз българка и нямаме бъдеще заедно. Аз криех връзката си, почти никой не знаеше за него, за нас, докато той ме запозна със семейството си, роднините си, всички много ме харесаха.

Проблема беше в мен . . и не знам, може би това е причината за раздялата ни . . след 6 месеца връзка от разстояние. Той замина, без да ме потърси, спряхме да поддържахме връзка, реших че за него всичко в свършило, заради думите ми, които много са го засегнали . .

След 7 месеца започнах връзка с момче, с което съм до ден днешен, той започна връзка с момиче, когато дойде да живее в България, за да учи(реши го, докато бяхме заедно) и така двамата сме обвързани с други, вече 3-4 години, а аз не спирам да мисля за него- всеки ден, всяка нощ, сънувам, че сме заедно и сме Много щастливи и влюбени. .

Още го обичам с цялото си сърце, но не мога да приема факта, че той е турчин и ако съм с него, децата ми ще бъдат с турски имена, ще изповядват неговата религия и т. н. Обичам го въпреки, че съм с друг, мисля и че той изпитва нещо към мен. Винаги щом излизаме с една негова роднина, той идва. . .

Разбрах, че е било заради мен. . явно му липсвам, не знам, а единия път се опита да ме целуне. . какво значи. Дали ме обича? ! Аз живея с приятеля си, както и той с неговата, обвързани сме с други вече 3-4 години, очаква се да създадем семейство с тях, а аз не съм сигурна, че това е моя човек, въпреки че той много ме обича и дава всичко за мен.

Не спирам да мисля за момчето от турски произход. . . До ден днешен не знам как бих постъпила ако мога да съм с него отново. . дали факта, че сме от различни религии ще ни раздели отново, дали бих го приела и просто да бъда щастлива въпреки това, въпреки че всички ще ме подиграват за връзката ми с турччин. . бих ли си позволила щастие и да бъда с истинската си любов. . . . или да остана с човек, който ме обича, но аз не обичам? !