Продадох любовта си
АнонименНовак
Не знам как да започна . . . Здравейте на всички, благодаря, че отделяте време да прочетете. Наистина съм много объркана, но не мога да споделя на никого, за това го правя анонимно. Аз съм младо момиче на 21 години с добър даже според хората много добър външен вид. Слаба съм, винаги съм поддържала фигурата си и външния си вид.
Още от училищните години започнах да си правя прически, да се гримирам, да излизам по барове и дискотеки. Майка ми никога не се караше, а ми повтаряше, че една красива жена има много повече шансове. Оказа се права, на 17 срещнах съпруга ми, всичко беше приказка. Той беше на 26 години, висок, с поддържано тяло, в лице не беше най-красивият, но беше умен и забавен и толкова мил.
С баща му имаха голям семеен бизнес, той беше изпълнителен, отговорен и готов да го поеме изцяло. Майка ми и всичките ми приятелки повтаряха каква късметлийка съм, той ме водеше навсякъде - скъпи ресторанти, почивки по лъскави курорти, чужбина. . . Купуваше ми всичко бижута, дрехи (ще кажете, че съм повърхностна, но нека си признаем всяко момичее иска някого, който да я обгрижва, да и дава подаръци дори и малки.
Тогава бях едва на 17 мисленето ми беше друго може би за някой повърхностно, но мисля, че всяко младо момиче на мое място щеше да се радва както мен и да и харесва) . . . Освен това се държеше перфектно с мен - беше мил, добър, галантен, перфектния кавалер. На 18 години се омъжих за него, голяма скъпа сватба, луксозен голям апартамент за подарък.
Чувствах се като принцеса. Той изпълняваше всяка моя прищявка. Аз го обичах толкова много, той беше като най-добрият ми приятел на когото мога да споделя всичко без да ме упрекне, всичките ни разговори бяха толкова леки и отпускащи, неусетно минаваше времето с него в шеги и закачки, беше най-добрият в леглото, който даваше всичко за да ме задоволи и се грижеше за мен като баща - искаше да имам всичко което пожелая.
Мислите си, че пиша, за да ви се похваля ли? Искаше ми се да беше така, след 3 години животът ми е отвратителен. Вече нямам контакт със старите си приятели, за него те бяха селяци, не излизам да се забавлявам, защото за него не трябва да излагам себе си и семейството ни. Той постоянно е на работа, откакто татко му остаря достатъчно, че да не иска да работи и му остави всичко.
А аз просто стоя в къщи, където понякога от скука ми е идвало дори да почистя, да сготвя, но не мога, защото имаме икономка. Иска ми се да ходя на работа, но той категорично забранява, приятелите му щели да се смеят, че с толкова пари ме кара да работя, иска ми се да продължа образованието си, но той ми казва, че няма смисъл, хората учели, за да имат добър живот, а аз вече съм имала такъв.
Постоянно ми оставя пари, да отида по магазините, на козметичен салон, да си направя прическа, да си оправя ноктите, винаги съм обичала тези неща, но сега дори и това не ми доставя удоволствие. Отвратително е да се прибера сама в този голям апартамент, да си сложа вечеря, която ям самичка, после да гледам филм с вино в ръка, очаквайки мъжът ми, който вечно няма време за мен, дори не ми звъни през деня да види как минава денят ми.
Искам просто да върша нещо, да се разсейвам от мисълта, че докато наборките ми изживяват младостта си, аз съм сама, вярно е, че нищо материално не ми липсва, но имам нужда от любов. Другият ни проблем е, че вече не правим секс както преди(всяка вечер), той прекарва много време на работа, прибира се изморен или е някъде и изобщо не се прибира.
Мислела съм си, че си има любовница, но той ме убеждава, че не е така, че не би рискувал да ме загуби и, че не би намерил по-добра от мен и най-вече, че от работа едва намирал време да се наспи и да яде, нямал време за любовница. Вече не си споделяме както преди, не прекарваме часове в приятни разговори. . .
Единственото което го интересува е когато излезем с негов приятел и неговата жена, аз да изглеждам добре и при всяко излизане той не спира да коментира по колко скъпи почивки ме води, колко скъпи подаръци ми купува, сякаш е на състезание кой е по-добър съпруг, сякаш иска да изпъкне в очите на приятелите си, да му завиждат. . . Имам чувството, че съм предмет, че не го интересува нищо друго освен това, че съм красива и приятелите му "завиждат" едва ли не, че се е "уредил". . .
И от там идва проблемът, нямаме деца, дори не сме говорили за това, нямам нищо с което да го задържа, нямам нищо с което да го спра, ако реши да ме напусне. Аз съм далеч от мисълта, че ще съм красива цял живот, ще остарея, може да напълнея и тогава какво? Ще ме замени с някой нов 18 годишен трофей, който да показва пред приятелите си, а аз ще остана на улицата, без работа, само с гимназия и никакво друго образование.
Не знам как да избия тези мисли от главата си, искам съвет дали има шанс за нашата връзка, да чуя съвети от дами в подобно положение, готова съм на всичко, за да оправя брака си, за да се сближим както преди. . .
Искам да знам как други биха постъпили на мое място - ще ме посъветвате да се боря или трябва да го оставя докато съм млада и да взема живота си в ръце, да уча, да работя каквото искам и да се опитам да се оправям сама?
Още от училищните години започнах да си правя прически, да се гримирам, да излизам по барове и дискотеки. Майка ми никога не се караше, а ми повтаряше, че една красива жена има много повече шансове. Оказа се права, на 17 срещнах съпруга ми, всичко беше приказка. Той беше на 26 години, висок, с поддържано тяло, в лице не беше най-красивият, но беше умен и забавен и толкова мил.
С баща му имаха голям семеен бизнес, той беше изпълнителен, отговорен и готов да го поеме изцяло. Майка ми и всичките ми приятелки повтаряха каква късметлийка съм, той ме водеше навсякъде - скъпи ресторанти, почивки по лъскави курорти, чужбина. . . Купуваше ми всичко бижута, дрехи (ще кажете, че съм повърхностна, но нека си признаем всяко момичее иска някого, който да я обгрижва, да и дава подаръци дори и малки.
Тогава бях едва на 17 мисленето ми беше друго може би за някой повърхностно, но мисля, че всяко младо момиче на мое място щеше да се радва както мен и да и харесва) . . . Освен това се държеше перфектно с мен - беше мил, добър, галантен, перфектния кавалер. На 18 години се омъжих за него, голяма скъпа сватба, луксозен голям апартамент за подарък.
Чувствах се като принцеса. Той изпълняваше всяка моя прищявка. Аз го обичах толкова много, той беше като най-добрият ми приятел на когото мога да споделя всичко без да ме упрекне, всичките ни разговори бяха толкова леки и отпускащи, неусетно минаваше времето с него в шеги и закачки, беше най-добрият в леглото, който даваше всичко за да ме задоволи и се грижеше за мен като баща - искаше да имам всичко което пожелая.
Мислите си, че пиша, за да ви се похваля ли? Искаше ми се да беше така, след 3 години животът ми е отвратителен. Вече нямам контакт със старите си приятели, за него те бяха селяци, не излизам да се забавлявам, защото за него не трябва да излагам себе си и семейството ни. Той постоянно е на работа, откакто татко му остаря достатъчно, че да не иска да работи и му остави всичко.
А аз просто стоя в къщи, където понякога от скука ми е идвало дори да почистя, да сготвя, но не мога, защото имаме икономка. Иска ми се да ходя на работа, но той категорично забранява, приятелите му щели да се смеят, че с толкова пари ме кара да работя, иска ми се да продължа образованието си, но той ми казва, че няма смисъл, хората учели, за да имат добър живот, а аз вече съм имала такъв.
Постоянно ми оставя пари, да отида по магазините, на козметичен салон, да си направя прическа, да си оправя ноктите, винаги съм обичала тези неща, но сега дори и това не ми доставя удоволствие. Отвратително е да се прибера сама в този голям апартамент, да си сложа вечеря, която ям самичка, после да гледам филм с вино в ръка, очаквайки мъжът ми, който вечно няма време за мен, дори не ми звъни през деня да види как минава денят ми.
Искам просто да върша нещо, да се разсейвам от мисълта, че докато наборките ми изживяват младостта си, аз съм сама, вярно е, че нищо материално не ми липсва, но имам нужда от любов. Другият ни проблем е, че вече не правим секс както преди(всяка вечер), той прекарва много време на работа, прибира се изморен или е някъде и изобщо не се прибира.
Мислела съм си, че си има любовница, но той ме убеждава, че не е така, че не би рискувал да ме загуби и, че не би намерил по-добра от мен и най-вече, че от работа едва намирал време да се наспи и да яде, нямал време за любовница. Вече не си споделяме както преди, не прекарваме часове в приятни разговори. . .
Единственото което го интересува е когато излезем с негов приятел и неговата жена, аз да изглеждам добре и при всяко излизане той не спира да коментира по колко скъпи почивки ме води, колко скъпи подаръци ми купува, сякаш е на състезание кой е по-добър съпруг, сякаш иска да изпъкне в очите на приятелите си, да му завиждат. . . Имам чувството, че съм предмет, че не го интересува нищо друго освен това, че съм красива и приятелите му "завиждат" едва ли не, че се е "уредил". . .
И от там идва проблемът, нямаме деца, дори не сме говорили за това, нямам нищо с което да го задържа, нямам нищо с което да го спра, ако реши да ме напусне. Аз съм далеч от мисълта, че ще съм красива цял живот, ще остарея, може да напълнея и тогава какво? Ще ме замени с някой нов 18 годишен трофей, който да показва пред приятелите си, а аз ще остана на улицата, без работа, само с гимназия и никакво друго образование.
Не знам как да избия тези мисли от главата си, искам съвет дали има шанс за нашата връзка, да чуя съвети от дами в подобно положение, готова съм на всичко, за да оправя брака си, за да се сближим както преди. . .
Искам да знам как други биха постъпили на мое място - ще ме посъветвате да се боря или трябва да го оставя докато съм млада и да взема живота си в ръце, да уча, да работя каквото искам и да се опитам да се оправям сама?
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Коментари (81)
Изпрати
Смешница!рядко се изкушавам да пиша коментари,където и да било.съжалявам,че си загубих времето в четене на тази история.ценно време!нямам думи...
9
1
Посрах се от смях като четох тази шетня! :)
Момиче, не знам на колко си години в момента, но личи, че си незряла глезанка. Къде ти е достойнството? Как въобще позволяваш някой да ти казва какво да правиш с живота си?! Аз прочетох само оправдания и нежелание за прогрес.
Не знам дали си наясно, че в този живот без образование си една кръгла нула и няма значение колко си слаба, и в какъв цвят ти е маникюрът.
Знам, че е много лесно да ти дават всичко наготово, но това те прави лесна плячка в ръцете на даващия.
Ако наистина обичаш този човек, му кажи, че взимаш живота си в твои ръци и наистина го направи. Ако просто ти е по-удобно и лесно да те издържа, знай че ще дойде край на това и бъди готова да останеш сама без образование, работа и приятели.
За протокола, защото горе прочетох, че негативните коментари автоматично ни правят дебели, злобни лелки, аз съм изключително добре изглеждаща блондинка на 35 години, с две висши, стабилна работа, мъж и дете.
И да, ходя на фризьор и маникюр, но си ги плащам сама. :)
Момиче, не знам на колко си години в момента, но личи, че си незряла глезанка. Къде ти е достойнството? Как въобще позволяваш някой да ти казва какво да правиш с живота си?! Аз прочетох само оправдания и нежелание за прогрес.
Не знам дали си наясно, че в този живот без образование си една кръгла нула и няма значение колко си слаба, и в какъв цвят ти е маникюрът.
Знам, че е много лесно да ти дават всичко наготово, но това те прави лесна плячка в ръцете на даващия.
Ако наистина обичаш този човек, му кажи, че взимаш живота си в твои ръци и наистина го направи. Ако просто ти е по-удобно и лесно да те издържа, знай че ще дойде край на това и бъди готова да останеш сама без образование, работа и приятели.
За протокола, защото горе прочетох, че негативните коментари автоматично ни правят дебели, злобни лелки, аз съм изключително добре изглеждаща блондинка на 35 години, с две висши, стабилна работа, мъж и дете.
И да, ходя на фризьор и маникюр, но си ги плащам сама. :)
19
1
Да така е и още повече,че го осъзнаваш.Ти си изкала този вид на съществуване.Ами ако се случи нещо внезапно,какво ще правиш?Пак ще пишеш колко е лоша съдбата,към теб.Я се вземи в ръце и изживей живота си достойно.
2
1
Според мен първо трябва да се убедиш дали наистина си няма друга, ако няма със сигурност поговорете открито за дете, първо защото то ще запълни и уплътни времето ти и второ защото ще ви сближи. Относно това което си писала, че не правите секс всяка вечер според мен е нормално, ние със съпруга ми сме заедно от 4 години и секс правим 2 - 3 пъти седмично / в повечето семейства според мен е така/.
Не бих те упрекнала, че си се увлякла от лъскавия живот който ти е предложил мъжа ти, ако беше взела някой беден мъж сега можеше пак да страдаш и да не се разбирате поради липса на пари. Според мен просто е дошло време в което трябва да се бориш и да си дадеш сметка за някой неща.
Дай си сметка, че във всяко едно семейство независимо бедно или богато нещата са едни и същи, на работа, в къщи, излизане с приятелии пак същото :)
Не бих те упрекнала, че си се увлякла от лъскавия живот който ти е предложил мъжа ти, ако беше взела някой беден мъж сега можеше пак да страдаш и да не се разбирате поради липса на пари. Според мен просто е дошло време в което трябва да се бориш и да си дадеш сметка за някой неща.
Дай си сметка, че във всяко едно семейство независимо бедно или богато нещата са едни и същи, на работа, в къщи, излизане с приятелии пак същото :)
5
1
Не съм човек, който се учудва лесно...но като чета коментарите наистина се учудвам. Не мога да разбера, защо е цялата тази злоба? Че и тиради изнасяте! Предполагам, че са написани от някоя комплексирана госпожа или грозна и дебела госпожица. Не е хубаво да се завижда. Защо решихте, че е повърхностна? Или че се хвали?Какво толкова като мъжът и има пари? Да не е престъпление? И е вярно, че на хубавите жени им е по-лесно. Факт! Комплексирани кокошки такива! Не е виновна, че се е родила такава. Освен това от къде пък разбрахте, че не го обича? Само защото е богат ли? Много сте смотани, честно! А на момичето ще кажа, че трябва сама да си прецени, да помисли какво точно иска. Да учи, да работи или да стои вкъщи. Може би ако имахте деца...Не ги слушай тези закостенели лелки, ти най-добре си знаеш как се чувстваш. А ако подбудите ти са егоистични, това вече си е твоят кръст. Но както казах, животът си е твой и ти решаваш, ЕДИНСТВЕНО и САМО ти!
8
5
Ти ,пикло смотана, не ни казвай ние какви сме. Отлично си знаем положението. Завиждаш ТИ ,защото явно си същата тъпа овца, само дето не си успяла да хванеш чичко-паричко. "Лелките" няма да си губят времето с някой путьо, само защото има пари.Както правите ВИЕ,ПАЧИТЕ. Евтини дрисли с претенции до небесата. И не ни навирайте в очите колко сте поддържани, красиви и т.н. Това , че някой тъп кретен има малко пари за изхвърляне, съвсем не означава, че ВИЕ струвате нещо. Не сте много по-различни от каките на магистралата, само цифрите са други. Така че си заслужавате всичко, което ви се случва, докато "комплексираните кокошки" ви се смеят и се радват на свободата да правят каквото си щат, а нерядко мъжете им ги гледат в очите. Колко от ВАС/тези, които можете да бъдете купени/, могат да се похвалят с това?
ХА-ХА-ХА!!!!
ХА-ХА-ХА!!!!
3
2
Ама и ти си една куха лейка, честно ти казвам. Това, че си азваме мнението не значи, че и завиждаме. Ако историята и е вярна какво за завиждане има, кой ще иска такъв живот? Грозни сме били, лелки сме били, затова сме пишели такива коментари, че и комплексирани кокошки дори ни наричаш...Не знам за останалите, които са коментирали, но аз съм на 25, висока, стройна и хубава брюнетка, и също съм била на нейното място, само че аз не позволих на никой да ми кзва какво да правя, да ми забранява, да ме ограничава или да ме подтиска. И наз съм си стояла вкъщи, давали са ми пари за прически и нокътчета, но така не се живее, не след дълго се разделих с чичкото паричко и започнах да си търся щастието, а тази госпожица така като я гледам си търси само оправдания. Била се отделила от приятелите си, защото той ги мислел за селяни, не учела, защото той мислел, че нямало смисъл, не работела, защото той имал пари, не чистела, защото имали чистачка.....Ей, алооо, я слез малко на земята и се чуй какви ги говориш. Просто не искаш нито да работиш, нито да учиш, нито да се грижиш за дома си като истинска жена, ти си едно трофейно момиче, което след някоя и друга годинка, като поостарее ще ти духнат под опашката. Това го запомни, ако не станеш истинска жена, а не просто една порцеланова кукла, няма да си актуална още дълго време. Мъжа ти и той ще понатрупа някоя годинка, и ако засега това че си хубава и се фука с теб пред приятелите си му стига, после няма да е така, защото мъжа съзрява, променя си мирогледа, преценя си приоритетите и т.н. А на тази, която е коментирала искам да кажа само едно-мислиш си същото като мен, сигурна съм в това, но си решила да се направиш на състрадателна, на фона на останалите честни и искрени коментари, споко мила, тук всичко е анонимно, ако очакваш девойката да ти даде някой лева, защото си написала ласкав коментар объркала си се.
9
1
Голям проблем, няма що. Много е лесно да бягаш от отговорност, да казваш "той не ми разрешава" или "той ми забранява". Откъснала си се от приятелите си, защото с богатия мъж си се почувствала като нещо повече от тях и затова си ги загубила, решила си, че щом си хубава и си си намерила чичко паричко си голяма работа, затова са ти били шута, никой не иска да е приятел с превзета и надута пача, каквато мисля че си. Не отиваш да учиш, защото си куха лейка и знаеш, че за едно образование се иска да залягаш над учебниците, но тогава няма да имаш време да си нон стоп по маникюри и фризьори, както си свикнала. Не готвиш и не чистиш не защото имате "икономка", а защото те мързи сама и задника си да избършеш, така са те научили, ти ако си жена на място, вече семейна няма да позволиш изобщо да имате прислужница, а ще си се грижиш сама за жилището, живеете двама души в един апартамент все пак, не живееш в ранчо. Що за глупости си написала не мога да те разбера. Искала си да е похвалиш, това е ясно. Само не знам защо обвиняваш момчето за твоите простотии, ако изобщо тук говорим за някакъв проблем, за който трябва да се търсят виновни. Според мен ти е много добре, широко ти е около врата, нямаш никакви задължения, отговорности или каквото и да било друго, което да ти ангажира вниманието, просто си решила да се похвалиш, макар и анонимно. А майка ти, ако наистина ти е казала това, което си написала, че една красива жена има винаги по-големи шансове, или не знам как точно го беше написала, не ми се връща нагоре пак да ти чета глупостите, та тая жена направо е за трепане, трябва да и се забрани със закон да контактува с млади момичета, още повече да ги възпитава, сигурна съм че е същата овца като теб, малко по-симпатична, баща ти и той сигурно е доста по-голям от нея и те така са се запознали и оженили, както ти с мъжа ти. Мечешка услуга ти е направила честно да ти кажа, защото наистина за едно си права - няма цял живот да си красива, млада и слаба, ще минат годинки, ще поостарееш, ще се посбръчкаш, ще сложиш някое и друго килце и тогава наистина ще имаш проблем, понеже щом мъжа ти е с осигурен бизнес неговите пари едва ли ще се стопят, за сметка на твоята красота. По-вероятно е след 10 години той да е още по-богат, но ти по-млада и по-хубава няма да станеш. Така че, опичай си акъла, взимай се в ръце, недей по цял ден да се чудиш на коя кълка да легнеш и в какъв цвят да ти е лака ами отивай да учиш, намери си работа, освободи си икономката и започни като искатинска жена да се грижиш за дома и съпруга си. Като се появи дете, ако изобщо си направите, като не правите секс, както казваш ще ти е много трудно. Постъпи правилно и поеми някаква отговорност в тоя живот, защото така на куц крак дето се вика няма дълго да изкараш.
4
5
Бъди човек, след това жена. Бъдете приятели и след това любовници.
Ако искаш да не съжаляваш до края на живота си, имай достойнство и го накарай да те уважава и зачита. От това което обаче си написала, не мисля, че това ще се случи. Този тип хора имат нужда от дълбока трансформация, която да ги разтърси много сериозно, за да могат да уважават другите.
Той със сигурност има любовници.
Ако искаш да не съжаляваш до края на живота си, имай достойнство и го накарай да те уважава и зачита. От това което обаче си написала, не мисля, че това ще се случи. Този тип хора имат нужда от дълбока трансформация, която да ги разтърси много сериозно, за да могат да уважават другите.
Той със сигурност има любовници.
9
0
Глезена кучка,нищо повече!
5
5
разберете се с две думи казваш му ти искаш бизнес и мен е имаш ги аз искам живот и ще го имам точка каквото иска да си мисли
2
0
Запиши се да учиш! Той нали така и така работи по цял ден няма и да разбере. Там ще имаш и контакти с други хора и няма да се чувстваш толкова самотна.
7
0
Рейтинг
3.6
Общо гласували: 8
52
42
33
21
10
Дай твоята оценка:
