Влюбена в неподходящия, невъзможния

Ами Шейтан, ти си срещнала човека и аз се радвам за теб. Ноо аз цял живот , не мога да срещна свестен мъж, може би затова така се влюбих в този.Направо как да повярвам че изобщо някога ще стане , това е като проклетия.Незнам вече, всички сякаш , от едно тесто са замесени.

Браво, Шейтан! Това, което казваш е най-правилното! Аз имам същата съдба и спрях да се примирявам с "огризки".
Относно споделеното по-горе тази ситуация не е трудна за разгадаване. Мъжът е обаркън и се е дръпнал, за да уталожи собствените си емоции. Ако вече е минало прекалено много време значи е дошло време да бъде забравен, защото или е малодушен страхливец и не смее да си каже какво иска или е решил да остане при семейството си. И в двата случая пасивите ги обира вторага жена.
Ако четеш внимателно ще разбереш, че ти говори опита!

Не е преспал с мене- защото четири пъти му отказах , а той искаше , разбира се.Аз неисках след това, още повече да ме боли и не съжалявам.Наистина си заслужава да го изтрия , но да попитам тази която ми каза да си намеря,някой който ще ме води , по екскурзии и спа центрове , как да стане това?Има ли глупачки, които са оставили такива мъже свободни? А и никой милиардер, не може да има характера и добротата на женения , просто парите бледнеят в този случай , разбирате ли ме?Много ми е хубаво , от всички вас , които ме разбирате.Благодаря Ви.

Не е взаимно,бъди добра с бедното си сърце и му дай шанс да обикне друг.Ако беше взаимно,щеше да ти дава надежди и да кроите планове.Отдръпни се.Ако това го устройва,поне няма да му покажеш слабата си позиция.Ако ли не,може пък да имате шанс.

еее,скъпа ти го каза сама "той има съпруга",остави човека да си гледа жената и детето,а ти си потърси свободен мъж,дано не попадаш в положението на съпругата му....или го оставяш или избираш да си втората в живота му,съжалявам те

Здравей мила, ще то говоря от позицията на моя житейски опит. И аз като теб съм на 28 г. и аз като теб цял живот съм била сама, и аз като теб все попадах на неподходящи. И все се питах защо. Защо не мога като другите да имам пълноценна връзка,която да не се налага да крия от обществото. Един беше женен, друг беше прекалено възрастен, трети беше не достатъчно образован, а аз...аз все бях нещастна и сама. Един ден осъзнах каква е причината. Просто не си давах сметка че имам право и заслужавам нещо по-добро. Беше крайно време да спра да се примирявам с огризките от "любов" които съдбата подигравателно ми подхвърляше. Теглих един голям сочен "сиктер" на всичко, сложих край на връзката която в продължение на три години ме тровеше и така. освободих се от всичко което ми тежеше. Научих се да казвам "НЕ". И дали защото започнах да уважавам себе си, но се появи човек, който наистина си заслужава, с когото винаги имам за какво да си говоря, кото споделя възгледите и интересите ми и с когото определено мога да се замисля за бъдещ съвместен живот.
Мила, не се примирявай с трохи от нежност и внимание, не се страхувай да казваш "НЕ". Дай си шанс да срещнеш някой, с когото да можеш да вървиш гордо по улиците:)

Според мен не си губи времето в търпение и чакане, живота си минава и без това. Никой не се променя, щом е охладнял, може би си е начесал крастата и незнае как да сложи край.И да не е така, ако ще чакаш благоприятна развръзка, никога не забравяй когато настъпи, че ти ще заемеш мястото на съпругата, а "навън" все така ще има по-млади и по-хубави.

Всички мъже преминават през един много труден етап точно след като детето им се роди до навършването на една годинка. Целия им живот се променя, отговорностите стават много големи, а близостта с майката клони към никаква, тъй като всяка майка в началото има нужда от време, за да се възстанови, а бебето поглъща всяка капка време и енергия. Таткото бива изолиран и остава на втори план, неизбежно. До към втората годинка вече не издържат и естествено всяко ново увлечение, с необвързана жена(обикновено по-млада), която може да му даде внимание, време, енергия, интимност и забавно време е абсолютно разбираемо - огромно изкушение! Това съвсем не означава, че този мъж не държи на съпругата и детето си, напротив, чест му прави, че "устоява" на авторката. Единственият въпрос, който стои е:"... как да го преодолея?" Най-бързия и лесен начин е : С воля, дисциплина и търпение до очакването на нова любов. Не звучи много лесно и бързо, но всички останали варианти са далеч по-неприятни и винаги с тежки последици все за някой. Успех.

Здравейте, аз не искам никого да съдя и на никого да давам оценки що за човек е, по принцип съм на мнение, че докато не попаднеш в определена ситуация, НЕ можеш да си сигурен как ще постъпиш...така че изрази от сорта на "Аз не бих направил това..." са празни думи, НО искам да споделя, че аз съм била в ролята на съпругата точно в такава история и повярвайте ми, БОЛИ много, така че момичета, преди да направите нещо, помислете какво биха причинили действията ви, защото нищо сторено не е без последствия!

Ще си намериш друг по-подшодящ.