Влюбена в неподходящия, невъзможния
редакция:
Моята история е тъжна. На 28 съм, цял живот съм била сама , живеех с надеждата че един ден и аз ще срещна своя човек , но все и все не се случваше. А сега се влюбих в Невъзможния - женен с едно малко дете на 2 год. В началото , когато започнахме да контактуваме, той много ме харесваше и почти не можеше да се овладее, когато ставаше въпрос да се видим.
Но вече спря да звани , не ме търси , не се сеща за мене , когато го попитам казва че е зает и казва че не иска да е дистанциран от мене както аз твърдя, иска ми се да е така но действията му показват друго.
А иначе ме харесва , но защо са такива студени мъжете , защо не се влюбват , само аз ли съм такава мека. Макар всичко да е ясно - всеки така ще каже "той си има жена , а ти си намери друг " какво да направя като искам него. Сигурно няма да ме търси повече нали, никой не си оставя съпругата.
Изобщо няма ли някакакъв вариант да съм с него и да нее времнено и после да бъда наранена , изобщо има ли някак да не страдам така Мъжете постъпват разумно нали , колкотот и да не ми се иска трябва да го призная , н о как да го преодолея
Но вече спря да звани , не ме търси , не се сеща за мене , когато го попитам казва че е зает и казва че не иска да е дистанциран от мене както аз твърдя, иска ми се да е така но действията му показват друго.
А иначе ме харесва , но защо са такива студени мъжете , защо не се влюбват , само аз ли съм такава мека. Макар всичко да е ясно - всеки така ще каже "той си има жена , а ти си намери друг " какво да направя като искам него. Сигурно няма да ме търси повече нали, никой не си оставя съпругата.
Изобщо няма ли някакакъв вариант да съм с него и да нее времнено и после да бъда наранена , изобщо има ли някак да не страдам така Мъжете постъпват разумно нали , колкотот и да не ми се иска трябва да го призная , н о как да го преодолея
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
3.8
Общо гласували: 17
57
42
35
23
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Първо те съветвам изобщо да не обръщаш внимание на злобните и жлъчни коментари, защото не само не са конструктивни, но всъщност издават повече за авторите им, от колкото да помагат на някого. Засичала съм Вес и МК и в други постове, и написаното от тях винаги е злонамерено и гадно, а Перфект се занимава с някаква излишна полемика от която никой няма нужда. Има една уникална (поне за мен книга) "Четирите споразумения" на Мигел Руис- горещо ти я препоръчвам. Там много точно е описано защо не трябва да приемаш нещата лично, но по темата...
Няма да повтарям всички добри съвети, които са ти дадени, а те са много само ще ти кажа, че наистина такава ситуация е безперспективна и ще се обоснова. Този човек дори и много да те желае няма да си остави семейството от чувство за дълг. Ако не е щастлив с жена си той може да са разведе с времето, да се пропие или да започне със системни изневери (за съжаление примери в тази посока много), но това само времето ще покаже. Много е важно обаче да не си ти причината за развода, защото в живота всичко се връща и няма как да се гради щастие върху нечие нещастие. Не те укорявам в никакъв случай. Просто това са факти и мога да дам много примери, за да ги подкрепя!
Мисля че най-доброто за теб в този случай е да погледнеш себе си. В смисъл: да се промениш визуално, да започнеш да се самоусъвършенстваш духовно- има страшно много литература в тази насока и когато преоткриеш себе си ще привлечеш и нови хора в живота си. Шана, знай, че ние сме това за което мислим и това, което чувстваме! Т.е. за да спреш да бъдеш сама трябва да пренастроиш мислите си и тогава ще започнеш да привличаш към себе си точните хора и моменти!
Няма да се задълбочавам повече, но ако искаш да си говорим още по тези теми можеш да ми пишеш в "лични съобщения"!
Желая ти успех и помни, че всичко започва с нашето мислене! Промени го и ще промениш живота си! Не казвам, че е лесно, но не е и невъзможно!
Късмет!!!