И двамата сме женени , с малки деца...
АнонименНовак
Не зная как да започна историята си, или по-точно историите си. Омъжена съм от 7 години, направих го по любов, обичах съпруга си, казвам го в минало време, защото отдавна вече такава няма, няма и да има към него. Той доста се постара за това с непрекъснатите си обиди към мен и всевъзможни кусури, които ми откриваше всеки ден.
Иначе съм красива жена, никога не съм страдала от вниманието на мъжете, но незнайно защо моят не ме харесваше, каквото и да направех все не беше както трябва според него. Така свикнах да си живея с него, станах сляпа и глуха за всичко, което правеше или казваше.
Един ден обаче трябваше да закарам колата на сервиз, нещо й имаше не палеше веднага, имаше някакъв проблем. Закарах я криво-ляво и там видях НЕГО- най-прекрасният мъж. Много висок, очарователен с лек говорен дефект , но прекрасен. Посрещна ме, после ми каза , че ще погледне колата и че трябва да я оставя.
Тръгнах си, но единственият образ пред очите ми беше неговият. Обади ми се на следващия ден и каза да отида , за да си взема колата. Отидох, а той ме чакаше на вратата или просто там си стоеше, усмихна се и започна да ми обяснява какво й е било на колата, какво е сменил, показваше ми най-различни части, които бил сменил и през цялото време наведен към мен на милиметри от устните ми. Усетих дъхът му, който миришеше на шоколадови цигари, обляха ме такива горещи вълни, че нямах търпение да се махна иначе щях да експлоадирам. На излизане обаче видях жена с малко детенце, които отиваха право към моя Прекрасник.
Ясно е . . . беше женен, също като мен. Казах си, че повече няма да ходя в тоя сервиз, дори и нещо да се случи с колата. Но. . . един късен следобед Той ми звънна по телефона, каза ми че бил забравил нещо по колата, че си бил свършил работата наполовина та да съм наминела , когато ми е удобно. Така отидох на същия ден с едно такова вълнение в сърчицето си, исках да го видя отново, макар да бях наясно, че ще е за последно.
Влязох през портала на сервиза, а вътре гледам няма никой- бях закъсняла и явно работниците си бяха тръгнали. Само той беше там с цигара в ръка и широка усмивка.
Каза ми да паркирам колата на определено място, после отвори капака и започна да ми обяснява неща, които дори не помня, стоях толкова близо до него, докато накрая не издържах и го целунах-съвсем леко и невинно, после съжалих и исках да вляза в колата да запаля и повече никога да не ме види, каква глупава постъпка, но не издържах в негово присъствие, толкова го желаех, че не бях на себе си.
Той обаче ме спря, хвана ме за ръката и започна да ме гали и да ме целува навсякъде, толкова бавно и нежно. Любехме се толкова бавно, това е най-бавният и най-красивият секс, който някога съм правила в живота си. Така започна всичко срещи в други градове, разговори с часове , не знаем и двамата какво да правим имаме малки деца, живеем в малък град, където всичко се знае.
А ако се разделим и двамата ще умрем от мъка. Кажете ми какво да правя, как да постъпя, обичам го толкова много, че понякога имам чувството, че ще ме задави тази любов
Иначе съм красива жена, никога не съм страдала от вниманието на мъжете, но незнайно защо моят не ме харесваше, каквото и да направех все не беше както трябва според него. Така свикнах да си живея с него, станах сляпа и глуха за всичко, което правеше или казваше.
Един ден обаче трябваше да закарам колата на сервиз, нещо й имаше не палеше веднага, имаше някакъв проблем. Закарах я криво-ляво и там видях НЕГО- най-прекрасният мъж. Много висок, очарователен с лек говорен дефект , но прекрасен. Посрещна ме, после ми каза , че ще погледне колата и че трябва да я оставя.
Тръгнах си, но единственият образ пред очите ми беше неговият. Обади ми се на следващия ден и каза да отида , за да си взема колата. Отидох, а той ме чакаше на вратата или просто там си стоеше, усмихна се и започна да ми обяснява какво й е било на колата, какво е сменил, показваше ми най-различни части, които бил сменил и през цялото време наведен към мен на милиметри от устните ми. Усетих дъхът му, който миришеше на шоколадови цигари, обляха ме такива горещи вълни, че нямах търпение да се махна иначе щях да експлоадирам. На излизане обаче видях жена с малко детенце, които отиваха право към моя Прекрасник.
Ясно е . . . беше женен, също като мен. Казах си, че повече няма да ходя в тоя сервиз, дори и нещо да се случи с колата. Но. . . един късен следобед Той ми звънна по телефона, каза ми че бил забравил нещо по колата, че си бил свършил работата наполовина та да съм наминела , когато ми е удобно. Така отидох на същия ден с едно такова вълнение в сърчицето си, исках да го видя отново, макар да бях наясно, че ще е за последно.
Влязох през портала на сервиза, а вътре гледам няма никой- бях закъсняла и явно работниците си бяха тръгнали. Само той беше там с цигара в ръка и широка усмивка.
Каза ми да паркирам колата на определено място, после отвори капака и започна да ми обяснява неща, които дори не помня, стоях толкова близо до него, докато накрая не издържах и го целунах-съвсем леко и невинно, после съжалих и исках да вляза в колата да запаля и повече никога да не ме види, каква глупава постъпка, но не издържах в негово присъствие, толкова го желаех, че не бях на себе си.
Той обаче ме спря, хвана ме за ръката и започна да ме гали и да ме целува навсякъде, толкова бавно и нежно. Любехме се толкова бавно, това е най-бавният и най-красивият секс, който някога съм правила в живота си. Така започна всичко срещи в други градове, разговори с часове , не знаем и двамата какво да правим имаме малки деца, живеем в малък град, където всичко се знае.
А ако се разделим и двамата ще умрем от мъка. Кажете ми какво да правя, как да постъпя, обичам го толкова много, че понякога имам чувството, че ще ме задави тази любов
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Коментари (135)
Изпрати
Не я слушай тая стела ли е каква е, която не може и да пише, та тръгнала да коментира. стелчеее сигурно твоя мъж се държи така с теб или някоя готина мацка го е изчукала и затова така злобееш.Пиша името ти с малка буква, защото си жалко , малко подобие на жена. А на теб , Амарая, късмет, не се отказвай от Прекрасника.
1
0
просто отиди в друг сервиз и ще харесаш некой друг ти си парцал не мога да те нарека по друг начин мажа ти правилно те мачка лека вечер и успех
0
4
Към "SS":Г-жо ,не виждам какъв е смисълът децата да растат в модел на семейство където бащата системно унижава и тормози майка им.Защото бъдете сигурна,че го прави пред тях."Чудесен" пример за подражание ,не мислите ли?Това го има в много семейства и дечицата израстват подтиснати и депресирани,докато живота на доброволно принеслата се в жертва майка просто си минава.Моят брак не е такъв,поне засега,но съм наблюдавала такива.На финала родителите се разделят и се оказва,че детето или децата са много по-спокойни когато се виждат с родителите си поотделно.Обожавам децата си но....животът е един.Човек трябва да обича и себе си.
2
1
Напълно съм съгласна с Миша. Пиша от позицията на детето. Години наред гледах моите родители как се променят един към друг. В началото чувствата им явно просто са охладнели (докато с брат ми бяхме малки), после започнаха скандалите и разправиите, след това- отсъствията на татко от нас, а това доведе до още по-ожесточени скандали, т.к. майка ми не е от тези, които си мълчи и търпи!!! Беше грозно, неприятно, срамно- блокът ехтеше от техните разправии. Когато пораснахме с брат ми ги съветвахме да се разведат- бяха млади и можеха да си устроят живота с хора към които да изпитват чувства! Бързам да уточня, че родителите ми са се събрали много млади - на 19г. и 22г., а аз говоря за събития от преди 15г. или на кратко вече са били на 35-36г и 38- 39г.- за мен това не са стари хора!!! Колко им говорихме с брат ми, но не и не. Стигнаха до там да си разделят хладилника и всеки да си пазарува сам за себе си, да си делят сметките (изчисляваха кой колко е изхарчил), даже започнаха да спят с тръба в леглото, за да ги разделя, но не се разделиха. Междувременно аз се изнесох да живея самостоятелно, а брат ми, т.к. беше ученик нямаше избор, но започна да се заключва в стаята си или да закъснява, за да не се засича с тях. Няма да продължавам с излишни подробности само ще добавя, че преди малко повече от четири години БАЩА МИ СЕ САМОУБИ!!!
Така че, предлагам ВСИЧКИ, които апелират за запазване на псевдо - семействата само заради децата да се замислят пак! Освен че, самите възрастни са нещастни те обричат на страдание и децата си, а това понякога има сериозни последствия (както при Миша например).
Та моят съвет към Амарая е първо много добре да проучи нещата, да разбере защо този мъж, който има малко дете изневерява на жена си, защото причините да са се събрали могат да бъдат много (и не винаги има любов и чувства, защото ако той се разведе не е редно да е заради нея. Не се гради щастие върху чуждо нещастие! Но ако и при тях нещата не вървят, а просто съжителстват, както е при вас, то не се колебайте, а грабнете щастието си с две ръце!!! Желая ви късмет!
Така че, предлагам ВСИЧКИ, които апелират за запазване на псевдо - семействата само заради децата да се замислят пак! Освен че, самите възрастни са нещастни те обричат на страдание и децата си, а това понякога има сериозни последствия (както при Миша например).
Та моят съвет към Амарая е първо много добре да проучи нещата, да разбере защо този мъж, който има малко дете изневерява на жена си, защото причините да са се събрали могат да бъдат много (и не винаги има любов и чувства, защото ако той се разведе не е редно да е заради нея. Не се гради щастие върху чуждо нещастие! Но ако и при тях нещата не вървят, а просто съжителстват, както е при вас, то не се колебайте, а грабнете щастието си с две ръце!!! Желая ви късмет!
3
0
Има нещо, което се казва съдба и може би тези, които пишат злобните коментари не го знаят. Аз бях в абсолютно същото положение, и двамата бяхме женени с по едно дете ( на 4 и на 8). Не бяхме щастливи с партньорите си, а сигурно и те с нас. Връзката ни се разви много бързо, ние нямахме препятсвието, което поставя малкото населено място, освен това работехме зедно. Разведохме се, след това живяхме заедно 5 години без брак. Женени сме вече повече от 13 години и през това време не е имало дори един път, в който да съм съжалила за постъпката си. Не слушай кой какво ти говори (пише), постъпи така, както ти подсказва интуицията. Има хора, които са създадени един за друг. На тези, които биха тръгнали да ме осъждат ще кажа да не си правят труда, изобщо няма да ме трогне мнението им. Децата ни са щастливи, никога не сме правили разликата между едното и другото. А бившите ни партньори вероятно сами са посяли ожънатото.
Амарая, желая ти много щастие и късмет :)
Амарая, желая ти много щастие и късмет :)
7
0
Здравей :)
Когато се запознахме с настоящия ми мъж и двамата бяхме женени с малки деца. Ясно е, че в семействата ни нещата не вървяха не добре, а никак.
Човек от съдбата си не може да избяга. А ние двамата минахме през ада, за да сме заедно.
Не съм съжалила нито за миг за решението и не спряла да благодаря за шанса, който ми беше даден и за силата, която проявихме и двамата, за да постигнем това, което имаме сега.
Така че прави каквото тряба и да става каквото ще :)
Когато се запознахме с настоящия ми мъж и двамата бяхме женени с малки деца. Ясно е, че в семействата ни нещата не вървяха не добре, а никак.
Човек от съдбата си не може да избяга. А ние двамата минахме през ада, за да сме заедно.
Не съм съжалила нито за миг за решението и не спряла да благодаря за шанса, който ми беше даден и за силата, която проявихме и двамата, за да постигнем това, което имаме сега.
Така че прави каквото тряба и да става каквото ще :)
3
0
Ооо ще свърна да повърна!
Като ви е яко заедно си бъдете.И като си омъжена и имаш дете дай да се отдадеш на деспотичния си съпруг и детето.Я стига глупости.
Като ви е яко заедно си бъдете.И като си омъжена и имаш дете дай да се отдадеш на деспотичния си съпруг и детето.Я стига глупости.
1
0
Изживей си любовта! Навремето аз доброволно се отказах от моята в името на детето си. Много е тежко и няма благодарност, така да знаеш!
2
0
Ани, Кате, вие сте страхотни жени, не ви познавам лично, но ви изпращам много целувки и ви желая цялото щастие на света. Трябва да сте горди, че сте представителки на нежния пол. Бъдете много здрави и обичани жени.
2
0
Имам чуството ,че половината коментари са от хора,които или никога не са преживявали нещо подобно или са имали такава възможност,но са се въздържали и са останали в нещастния си и обречен брак!Никой не е казал,че е лесно или просто да вземеш решение в такава ситуация.Понякога нещата се случват без да си ги търсил или чакал.На всички ГОЛЕМИ съдници пожелавам да им дойде до главата това, което е преживяла Амарая!Да ви видим тогава...то така отстрани много е лесно да се правят коментари и да се издават присъди.
3
0
Рейтинг
4.1
Общо гласували: 40
516
414
38
22
10
Дай твоята оценка:
