И двамата сме женени , с малки деца...

Не зная как да започна историята си, или по-точно историите си. Омъжена съм от 7 години, направих го по любов, обичах съпруга си, казвам го в минало време, защото отдавна вече такава няма, няма и да има към него. Той доста се постара за това с непрекъснатите си обиди към мен и всевъзможни кусури, които ми откриваше всеки ден.

Иначе съм красива жена, никога не съм страдала от вниманието на мъжете, но незнайно защо моят не ме харесваше, каквото и да направех все не беше както трябва според него. Така свикнах да си живея с него, станах сляпа и глуха за всичко, което правеше или казваше.

Един ден обаче трябваше да закарам колата на сервиз, нещо й имаше не палеше веднага, имаше някакъв проблем. Закарах я криво-ляво и там видях НЕГО- най-прекрасният мъж. Много висок, очарователен с лек говорен дефект , но прекрасен. Посрещна ме, после ми каза , че ще погледне колата и че трябва да я оставя.

Тръгнах си, но единственият образ пред очите ми беше неговият. Обади ми се на следващия ден и каза да отида , за да си взема колата. Отидох, а той ме чакаше на вратата или просто там си стоеше, усмихна се и започна да ми обяснява какво й е било на колата, какво е сменил, показваше ми най-различни части, които бил сменил и през цялото време наведен към мен на милиметри от устните ми. Усетих дъхът му, който миришеше на шоколадови цигари, обляха ме такива горещи вълни, че нямах търпение да се махна иначе щях да експлоадирам. На излизане обаче видях жена с малко детенце, които отиваха право към моя Прекрасник.

Ясно е . . . беше женен, също като мен. Казах си, че повече няма да ходя в тоя сервиз, дори и нещо да се случи с колата. Но. . . един късен следобед Той ми звънна по телефона, каза ми че бил забравил нещо по колата, че си бил свършил работата наполовина та да съм наминела , когато ми е удобно. Така отидох на същия ден с едно такова вълнение в сърчицето си, исках да го видя отново, макар да бях наясно, че ще е за последно.

Влязох през портала на сервиза, а вътре гледам няма никой- бях закъсняла и явно работниците си бяха тръгнали. Само той беше там с цигара в ръка и широка усмивка.

Каза ми да паркирам колата на определено място, после отвори капака и започна да ми обяснява неща, които дори не помня, стоях толкова близо до него, докато накрая не издържах и го целунах-съвсем леко и невинно, после съжалих и исках да вляза в колата да запаля и повече никога да не ме види, каква глупава постъпка, но не издържах в негово присъствие, толкова го желаех, че не бях на себе си.

Той обаче ме спря, хвана ме за ръката и започна да ме гали и да ме целува навсякъде, толкова бавно и нежно. Любехме се толкова бавно, това е най-бавният и най-красивият секс, който някога съм правила в живота си. Така започна всичко срещи в други градове, разговори с часове , не знаем и двамата какво да правим имаме малки деца, живеем в малък град, където всичко се знае.

А ако се разделим и двамата ще умрем от мъка. Кажете ми какво да правя, как да постъпя, обичам го толкова много, че понякога имам чувството, че ще ме задави тази любов