Как да му обясня, че не искам да живеем с родителите му

Здравейте!
Искам и аз да споделя своята история. Аз съм момиче на 23 години. Имам си сериозен приятел от 5 години, но някак искам нещо още по-сериозно. Искам да живеем заедно, но не искам да живея в тях, макар че се разбирам перфектно с родителите му. Не мога да го накарам да дойде вкъщи, тъй като знаете клишето за завряния зет.

Говорили сме на тази тема, но някак всеки път разговорът остава незавършен. Вярно е, че все още съм безработна, но току що завърших висше образование и имам някакви надежди. Толкова много ли искам?

Имам чувството, че приятелят ми не иска да се изнесе от тях и по всякакъв начин се опитвам да му обясня, че ще ни е хиляда пъти по-добре да сме си сами, колкото и да ни е трудно. Не искам да се съобразявам с никого, а само с него - да сме си двамата в нашия дом с нашето дете (да, и тази тема обсъждаме, но някак и там няма развитие). . . Е, засега изгежда абсолютно неосъществимо, но знае ли човек.

Благодаря, че прочетохте историята ми. Ако е подобна на Вашата, споделете Вие какво правите в случая и как се примирявате. . .
С уважение!