Отново се превръщам в любовница
редакция:
Отчаяно се опитвах да попълня всяка свободна минута с някого. Усещах, че ако си позволя дори един миг самота, ще се върна в грозната си реалност и ще я проумея. И ето че не успях. Бягах няколко седмици всеки ден, всяка нощ при някого. Уплътнявах си времето, печелех срещу самотата. Но не и днес. Днес целия свят бе абдикирал за мен. Една вечер на опомняне. Запалих цигара в мрака, до прозореца, хладните истини в лицето ми. Вече съм голямо момиче.
Усетих, че няма следа от напудрените фантазии и идеалистичните представи някак ме бяха напуснали. Преди две години смятах, че пораснах с появата на една любов в живота ми. Но сега виждам, че пораснах с нейния край. Две години посвещавах всеки дъх и всяка мисъл на едно чувство, напълно забравила себе си. Сега не е така. Избрах да обуя новите обувки и да тръгна с тях по стария път.
На грешница. Отново се превръщам в любовница. Явно не мога да си сменя кожата. Макар същата, вече съм друга. Няма ги онези луди детинщини, че утре някой ще ми принадлежи. Няма ги наивните очи, които плачеха за всеки неуспешен плод на въображението. Днес вървя по стария път и научила всички уроци съм непоклатима на 12 сантиметровия ток.
Погледът ми е силен и пълен с независимост. Харесва ми играта, защото вече всички правила са наизустени. Сладнеше ми на езика чувството петнадесет години по-големият от мен мъж да полудява по мен, докато приятелката му не знае как го празня. Харесва ми да бъда грешна. Аз съм някакъв малък дявол и разпъвам на кръст целия си морал, от който не почувствах никаква полза.
Не може да съществува по-нещастен от правилния начин на живот. Никога не успях да бъда цвете, нито да послужа за пример, но и аз имах своя период, в който избрах да живея почтено и безгрешно. Напразно!
Ето защо избирам отново да бъда един от боклуците в обществото ни. Предпочитам да съм такава. Избирам да импровизирам всеки ден, да не надничам през рамо в отминалото и да не присвивам очи напрегнато в бъдещето. Не мисля за никой и нищо, повече отколкото за себе си. Ще пия за най-специалния човек. Ще пия за себе си!
Усетих, че няма следа от напудрените фантазии и идеалистичните представи някак ме бяха напуснали. Преди две години смятах, че пораснах с появата на една любов в живота ми. Но сега виждам, че пораснах с нейния край. Две години посвещавах всеки дъх и всяка мисъл на едно чувство, напълно забравила себе си. Сега не е така. Избрах да обуя новите обувки и да тръгна с тях по стария път.
На грешница. Отново се превръщам в любовница. Явно не мога да си сменя кожата. Макар същата, вече съм друга. Няма ги онези луди детинщини, че утре някой ще ми принадлежи. Няма ги наивните очи, които плачеха за всеки неуспешен плод на въображението. Днес вървя по стария път и научила всички уроци съм непоклатима на 12 сантиметровия ток.
Погледът ми е силен и пълен с независимост. Харесва ми играта, защото вече всички правила са наизустени. Сладнеше ми на езика чувството петнадесет години по-големият от мен мъж да полудява по мен, докато приятелката му не знае как го празня. Харесва ми да бъда грешна. Аз съм някакъв малък дявол и разпъвам на кръст целия си морал, от който не почувствах никаква полза.
Не може да съществува по-нещастен от правилния начин на живот. Никога не успях да бъда цвете, нито да послужа за пример, но и аз имах своя период, в който избрах да живея почтено и безгрешно. Напразно!
Ето защо избирам отново да бъда един от боклуците в обществото ни. Предпочитам да съм такава. Избирам да импровизирам всеки ден, да не надничам през рамо в отминалото и да не присвивам очи напрегнато в бъдещето. Не мисля за никой и нищо, повече отколкото за себе си. Ще пия за най-специалния човек. Ще пия за себе си!
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4.5
Общо гласували: 2
51
41
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
И ти ще си намериш твоя мъж, няма начин, но може би трябва да го търсиш сред свободните, а не сред ангажираните. Има доста свободни сърца - търси ги, не бъди просто за 'една нощ'...Всеки е минал през самотата и страха от нея в живота си...всеки..
Успех!