Изнесох се от вкъщи и съм отново щастлива

Здравейте, от много време се каня да пиша, но съм заета с това да съм щастлива хихи даа. С приятеля ми бяхме разделени, но миналата година септември месец той ми звънна и каза, че иска да се видим понеже имах възможност се съгласих. След тази среща всичко беше както преди - заедно, но пак се криехме и така до май месец тази година. Тогава навърших 18 и след отпразнуването на рождения ми ден с него той ме закара до вкъщи и тогава казах на баща ми, че няма да се прибера за вечерта, последва дълъг и изморителен скандал в крайна сметка аз си тръгнах с моя приятел.

На другата сутрин баща ми ми звънна по телефона да ми каже, че иска да поговорим, но аз му казах, че ще се прибера само, за да си събера багажа. Така и стана и сега вече трети месец живея с мъжа на живота си. Вярно не е кой знае колко, но пък сме по-щастливи от всякога.

Виждам се с родителите си, баща ми постоянно ми напомня, че мога да се върна когато си поискам, а мама продължава да ме подкрепя за всичко. Извадих си поука и тя е че никога не трябва да се отказвате от ''мечтите си'' и да държите на своето си въпреки всичко и всички. Благодаря на всички за отделеното време.