Ezine.bg»Споделени Истории»Тийнейджъри»Вече нямам надежда за живот

Вече нямам надежда за живот

23.10.2013 | 00:00редакция:23.11.2024 | 10:19

Здравейте на всички! Моля да не ме нападате! Тормоза ми в училище със всеки изминат час расте. Там съм сам сама с чантата си. Вече никой не иска да стои с мен и се чувствам ненужна. Казвам си дали, ако умра на някой ще му пука? Всички ме мразят. Държа се добре и приятелски, но в замяна получавам унижение. Питам ги защо? Те или не отговарят или измислят някакви причини , които всъщност нямат връзка с действителността.

Вярно , оценките ми са лоши , но все пак аз искам приятел , който да ме харесва такава каквато съм. Знам , че сега няма приятели , но поне мечтая да се срещна с човек с, които да си говоря и да седя на един чин и да не съм сама. През междучасията съм като някой боклук , който не иска да влиза в кофата. Още от самото начало на училище съм така.

Разбирам се с по-големите от мен, разговаряме, смеем се. . . значи проблема не е в мен. Но те не могат да са ми приятели , защото те си имат други интереси, имат си свои познати , обкръжения. . . в пред училищната с всички се разбирах. . защо всички ме мразят? Понякога се правя , че не ми пука , но и това не помага. После казват, че се правя на много важна и , че съм се фукала. . . . . .

ЗАЩООО? ? ? ? До кога така, не мога вече да издържам, просто не мога, ако не намеря начин вероятно ще психясам. МОЛЯ ВИ СЪС ЦЯЛОТО СИ СЪРЦЕ ЗА ПОМОЩ , ЗАЩОТО АКО НЕ НАМЕРЯ РЕШЕНИЕТО ТУК , ПРОСТО ЩЕ СЪСИПЯ. . . ! Вече мразя да ходя на училище освен заради оценките ми , а и заради това унижение.

МНОГО ВИ МОЛЯ ПОМОЩ! Миналата година, когато излязохме в лятна ваканция половината лято не можех да се усмихна. Никой не ме търси нито на компютъра , нито на Телефона.

Един ден мама ми се обади и каза , че видяла момичетата от моя клас да излизат от една верига магазин с торби. Щели са отново да се събират, а в точно този момент се разхождах с тати. Стана ми мъчно. По-късно ги видях и се разплаках. На практика излизам само с родителите си. . . нямам си никого на този свят, сама съм.

Вече дори не ги е срам да говорят против мен в очите ми. Настройват дори и тези , които все още не ме познават. . . Вече нямам надежда. . . загубих я . . . БЛАГОДАРЯ ВИ МНОГО!

Виж повече

Facebook

Любими

Twitter

Подобни Истории

‹›

Вече съм изгубил надежда, че ще имам момиче в живота си

Дадох живот, но съсипах живота си

Живея таен живот от родителите си

След грешката той вече ми няма никакво доверие

Объркан живот

Защо нямам приятели

Защо ми дава такива надежди

Нямам мотивация за живот и не виждам смисъл в нищо! Какво се случва?

Сестра ми е гроба,а аз живея нейния живот!

Коментари

todor

zdraveite skapi dami az sa6to si nqmam vraska ot sumati vreme koito iska da se svarje s men da pishe skype tosheblg_89 ot blagoevgrad sam

19.05.2015 18:42

роби

и аз съм била в подобна ситуация, колкото и да е гадно. хората могат да си намерят всякакви причини да не мразят и обиждат. при мен проблема беше че майка ми се занимаваше с частен бизнес. не че сме се къпали в пари, нито пък съм парадирала кой знае колко с това, но за класа ми беше достатъчна причина. да не ти говоря че при момичетата днес с приятелки, утре са смъртни врагове. хич не им се връзвай и както ти казаха и другите инвестирай в образование. времето прекарано над уроците е 100 пъти по добре от колкото на кафе.

06.11.2013 13:58

БОБ

ЦЦЦЦЦ........ МОМИЧЕ ТИ ИМАШ КОМПЛЕКС ЗА МАЛОЦЕННОСТ И ТОЙ Е МНОГО РАЗВИТ В ТЕБ! ТИ СИ ТОВА КОЕТО СИ И ТВОЯ СВЯТ СЕ ПРОЕКТИРА НА ТВОЙТЕ ВЪТРЕШНИ ЖЕЛАНИЯ, А ТВОЙТЕ ЖЕЛАНИЯ СА: АЗ СЪМ САМОТНА, НЕОДАЧНИК, НЕ МОЖЕЩА, СМОТАНА, НЕЩАСТНА И Т. Н. ТОЧНО ТЕЗИ ВЪТРЕШНИ ТВОЙ ЧУВСТВА СЕ ОСЕЩАТ ОТ ТВОЙТЕ ВРЪСНИЦИ И ТЕ СЕ ДЪРЖАТ С ТЕБ, ТОЧНО ТАКА КАКТО ТИ СЕ ДЪРЖИШ СЪС СЕБЕ СИ!!! ФАКТ! ЗА ТОВА, ПОЕМИ ОТГОВОРНОСТ ЗА СЕБЕ СИ ДА СИ САМООВЕРЕНА И ДУХОМ СИЛНА И ТОГАВА ЩЕ ВИДИШ КАК ВСИЧКО ЩЕ СЕ ПРОМЕНИ, НО ЗАПОМНИ НЕ НА ВСЯКА ЦЕНА, ЧЕ МОЖЕШ ДА СЕ ПРЕВЪРНЕШ В ДИВАНЕ И ПОСЛЕ ДА СЕ ЧУДИШ, ЗАЩО МАШ ПРИЯТЕЛИ АМА ГОВЕДА И ИДИОТИ! СПОКО, ДЕЙСТВАЙ С УВЕРЕНОСТ В ВСИЧКО И ЩЕ ВИДИШ РЕЗУЛТАТА В ЖИВОТАТИ! ВЯРВАЙ, ЧЕ МОЖЕШ ВСИКЧО ДА ПОСТИГНЕШ И ЩЕ ПОСТИГНЕШ! ТРЯБАВ АД ПОЛАГАШ УСИЛИЯ И ПРАКТИКА ВЪРХУ СЕБЕ СИ ЗА ТАЗИ ВЪТРЕШНА СИЛА!!! УСПЕХ!

03.11.2013 19:00

yoana

Напълно те разбирам!!! Аз тази година съм в 8 клас и в ново училище, с нови хора. Наистина ми беше много трудно в началото и в момента ми трудно, но просто в един момент престана да ми пука за всичко и всички, теглих им по една маина и нещета взеха да ми изглеждат по-добре. Така, че те съветвам и ти да направиш същото! Забрави ги! Изтрий всички гадняри от живота си и ще видиш колко по-добре ще си почувстваш! И най-важното !!!! НИКОГА НЕ ГУБИ ВЯТА В БОГ И В ДОБРОТО!!!!! Защто изгубиш ли тях всичко вече е загубено! Аз и за миг не ги губех и в момента живота ми в новия клас е много по-добър от този в началото! Пожелавам ти успех и дано не страдаш повече! :)

28.10.2013 20:35

МА

Ако се абстрахирам от по - долния коментар, където ти дават насоки, какво може и да не е уред в теб (защото това е много вярно), бих ти написала само, че по думите ти личи, че имаш самосъзнание. Щом си способна да осъзнаваш до такава степен проблема, защо не можеш да анализираш и в какво се корени той? Логиката пак ме навежда на определени критики, черти, които биха отблъснали околните. И все пак, всички сме били тийнеджъри, тази възраст е доста трудна, и повечето деца започват да градят много силни комплекси, от които не могат да се оттърсят никога. Моят съвет към теб е да намериш достойнствата в личността си и да се хванеш за тях като удавник за сламка. Всеки има плюсове - анализирай своите и вярвай силно в тях. Ако трябва си ги повтаряй пред огледалото всяка сутрин, но излизай с гордо вдигната глава. Не клюкарствай, не интригантствай, не кради, не злословничи, не обиждай, не се надувай... с две думи - бъди над нещата, бъди лека и ефирна и този период ще отмине. Сега е времето да поработиш над себе си и да се изградиш като стойностен човек. Само от любопитство - щом не излизаш никъде и никой не те търси, какво толкова правиш по цял ден, че и оценките ти са ниски?

27.10.2013 22:21

Estrella

Ха ,в момента аз търся помощ. Когато ги питам защо се държат така те мълчат и нямат отговор.Аз нямам ползва да лъжа нали?

25.10.2013 23:01

Ха

В твоята история ,мило момиче, има нещо гнило ,което не споделяш ..100% съм сигурен.Ей така просто твойте връстници те отбягват ,защото....си измисляли някакви истории, които не отговаряли на действителността.Във всяка лъжа има поне малко истина.Замисли се ,и започни да мислиш ....1.)Външен вид и хигиена - направи сравнение с връстниците си, поне малко от малко приличай на тях. 2.) Възпитание - дали пък има нещо отблъскващо в него. 3.) Чуство за хумор - дали не е прекалено осбенно и скучно?
Това са горе долу важните точки ......ако физически си твърде отблъскваща ...трябва да намериш хората които вътрешно ще те оценят, но затова са нужни малко по възрастни хора :)

25.10.2013 16:37

Pixie

Маги, ти не си виновна за нищо! Истината е, че всички са станали ужасно злобни хора, такива като теб добродушни винаги ще бъдат използвани и тъпкани от тълпата овце. Щом не пиеш и пушиш значи има нещо сбъркано в теб, трябва да знаеш, че открояваш ли се с нещо от тъплата винаги ще се сблъскваш със стена от омраза и завист без значение дали си на 10 или 30 години. Ако имаш желание може да си пишеш във фейсбук, винаги мога да ти помогна с нещо когато имаш нужда. :)

25.10.2013 13:02

Привет аз съм младеж на 24 години, понастоящем живея и работя в чужбина. Пиша ти защото съм имал сходната ситуация. Когато бях в училище всички ме отбягваха защото имах говорен дефект. Оценките ми не бяха лоши, завърших с 5.54, но никога не са ме викали и никога не съм имал приятели, за което няколко пъти съм плакал. С времето научих че хората са примитивни същества. Ако нещо не е в рамките на нормата, го мислят за лошо и неприемливо за тяхните "високи" стандарти. Е познай, завърших университет с отличие още преди те да си намерят работа в някоя бензиностанция. Същите тези хора които се събираха и които ме игнорираха в продължение на 12 години, голяма част от тях сега ми се пишат приятели само и само да им помогна.... Съвета ми е, залегни на уроците и си уреди живота. Колкото и да е тъжно жевеем в материален свят, колкото и някой човек да ти се пише приятел, повярвай ми най-много може да очакваш услуга за услуга в България.

25.10.2013 11:45

lara

Много е лесно човек да дава съвети , обаче истината е в точа ,1е наистина се разбира всичко,когато си го изживееш.Аз съм била в такава ситуация доста време ,не ми е било лесно да ти кажа ..и то никак.Беше точно в училище -бях в женски клас и беше ужасно... :( Бих те посъветвала да не си така плаха , а смела , за да разберат ,че не си коя да е :) честно ти казвам покажи воля и ако не си променят отношението ,поне ти самата ще се почувстваш по-добре.Колкото до оценките ,наистина е по-добре да учиш- за свое собствено удовлетворение.

24.10.2013 16:30