В нашата връзка аз съм майката, а той детето!
редакция:
АнонименНовак
От както се помня съм свикнала да разчитам само на себе си. . . и се справям доста добре. Работя много, научих много, постигнах много, получих и много уроци на висока цена. . . това ме направи по-силна, даже прекалено. . . чувствам, че не мога да се отпусна. . .
Страхувам се, че ако спра, няма да мога да продължа, а вече се чувствам изморена. . . искам да забавя темпото, да се опра на силно мъжко рамо, да се отпусна в прегръдката на някой и да заспя, знаейки, че той ще ме завие. . .
Имам връзка с мъж, който е много интересен човек, но е и всичко онова, което аз не мога да си позволя да бъда, сигурно и затова ми е така интересен. Проблемът е, че не мога да съм спокойна и сигурна с него. В нашата връзка аз съм мъжа, а той жената, или по-скоро аз съм майката, а той е детето.
Омръзна ми да се грижа за него и да го нося на гърба си. Искам и мен някой да ме вземе на ръце. Искам най-после да се почувствам жена - слаба, беззащитна и нуждаеща се от подкрепа.
Искам да съм домакиня, съпруга и майка, искам да готвя, да ходя на пазар, на маникюр, искам да ям сладолед по пижама пред телевизора докато чакам мъжа си да се прибере от работа, искам да получавам подаръци и комплименти, искам да ме заведе на ресторант и да плати сметката, искам да си позволя да съм романтична без да ме смятат за наивна, искам да плача на филми. . . искам да съм жена! ! !
Чудя се дали това ще ми се случи някога. С човека с когото съм в момента едва ли. И докато пиша осъзнавам, че проблемът е вътре в мен, а не в човека до мен. . . но от друга страна ако се науча да съм щастлива без значение кой стои до мен, то тогава защо ми е който и да било? !
Въобще имам ли право да изисквам от някой да ме прави щастлива? Ще мога ли да съм по-спокойна с друг човек ако самата аз не се променя? А ако се променя, дали ще искам същите неща? Нормално ли е да си задавам тези въпроси? Жената, която съм в момента би казала, че се глезя, но жената, която искам да съм има нужда от отговори.
Страхувам се, че ако спра, няма да мога да продължа, а вече се чувствам изморена. . . искам да забавя темпото, да се опра на силно мъжко рамо, да се отпусна в прегръдката на някой и да заспя, знаейки, че той ще ме завие. . .
Имам връзка с мъж, който е много интересен човек, но е и всичко онова, което аз не мога да си позволя да бъда, сигурно и затова ми е така интересен. Проблемът е, че не мога да съм спокойна и сигурна с него. В нашата връзка аз съм мъжа, а той жената, или по-скоро аз съм майката, а той е детето.
Омръзна ми да се грижа за него и да го нося на гърба си. Искам и мен някой да ме вземе на ръце. Искам най-после да се почувствам жена - слаба, беззащитна и нуждаеща се от подкрепа.
Искам да съм домакиня, съпруга и майка, искам да готвя, да ходя на пазар, на маникюр, искам да ям сладолед по пижама пред телевизора докато чакам мъжа си да се прибере от работа, искам да получавам подаръци и комплименти, искам да ме заведе на ресторант и да плати сметката, искам да си позволя да съм романтична без да ме смятат за наивна, искам да плача на филми. . . искам да съм жена! ! !
Чудя се дали това ще ми се случи някога. С човека с когото съм в момента едва ли. И докато пиша осъзнавам, че проблемът е вътре в мен, а не в човека до мен. . . но от друга страна ако се науча да съм щастлива без значение кой стои до мен, то тогава защо ми е който и да било? !
Въобще имам ли право да изисквам от някой да ме прави щастлива? Ще мога ли да съм по-спокойна с друг човек ако самата аз не се променя? А ако се променя, дали ще искам същите неща? Нормално ли е да си задавам тези въпроси? Жената, която съм в момента би казала, че се глезя, но жената, която искам да съм има нужда от отговори.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4
Общо гласували: 2
51
40
31
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Четейки тези редове виждам себе си. Проблемът не е в човека до теб, а в теб самата. Аз също мислех по този начин, докато не осъзнах, че аз самата се страхувам да ни изпусна ситуацията от контрол, затова обгрижвам всички около себе си. При теб е само приятелят ти, а при мен са роднини, приятели, колеги, съпруг, дете. Някак си научих всички, че ако имат проблем ще направя всичко възможно да им помогна. Ако искаш нещата да се променят, промени първо себе си. Успех
,,Въобще имам ли право да изисквам от някой да ме прави щастлива? '' - Разбира се. И според мене мъжът който търсиш го има но е трудно да се намери защото както няма много жени като теб, така и няма много мъже с подобни качества. А това ти трябва - някой който има твойте качества за да може ти да се отпуснеш и той да може да бъде такъв какъвто тряя да бъде - мъж. Сигурен съм че в твоята връзка ти правиш решенията, гониш задачите, мислиш за всичко докато човека до теб само работа и спане. Ти като цяло винаги може да се отпуснеш и да бъдеш другата жена в себе си но кой ще върши всичките задължения тогава? Всичко ще се разпадне в смисъл човека до теб ако не може да хване кормилото и ти се отпуснеш какво става? Затова според мене нищо ти няма на теб, даже качествата които ги имаш са идеални. Обикновено не харесвам цитати от хора но ше ти напиша един цитат на Мерлин Монро. Много е секси, кара ме да се чувствам като 12 годишен като и видя снимка :D но цитата си пасва с това че и тя е станала една от най-известните актриси което изисква труд и много други качества но е казала: ,,Нямам нищо напротив да живея в един мъжки свят, стига да мога да бъда жена в него''. Та да си жена не означава да не си финансово зависима или да си уязвима но мъжът тряя да е на място за да може ти да се чувстваш като жена. А за да може това да стане мъжът тряя да е стабилен и да има твойте качества та даже още повече и ти тогава ще можеш спокойно да си жената в този мъжки свят. Това е моето мнение. Успех :)