В нашата връзка аз съм майката, а той детето!

От както се помня съм свикнала да разчитам само на себе си. . . и се справям доста добре. Работя много, научих много, постигнах много, получих и много уроци на висока цена. . . това ме направи по-силна, даже прекалено. . . чувствам, че не мога да се отпусна. . .

Страхувам се, че ако спра, няма да мога да продължа, а вече се чувствам изморена. . . искам да забавя темпото, да се опра на силно мъжко рамо, да се отпусна в прегръдката на някой и да заспя, знаейки, че той ще ме завие. . .

Имам връзка с мъж, който е много интересен човек, но е и всичко онова, което аз не мога да си позволя да бъда, сигурно и затова ми е така интересен. Проблемът е, че не мога да съм спокойна и сигурна с него. В нашата връзка аз съм мъжа, а той жената, или по-скоро аз съм майката, а той е детето.

Омръзна ми да се грижа за него и да го нося на гърба си. Искам и мен някой да ме вземе на ръце. Искам най-после да се почувствам жена - слаба, беззащитна и нуждаеща се от подкрепа.

Искам да съм домакиня, съпруга и майка, искам да готвя, да ходя на пазар, на маникюр, искам да ям сладолед по пижама пред телевизора докато чакам мъжа си да се прибере от работа, искам да получавам подаръци и комплименти, искам да ме заведе на ресторант и да плати сметката, искам да си позволя да съм романтична без да ме смятат за наивна, искам да плача на филми. . . искам да съм жена! ! !

Чудя се дали това ще ми се случи някога. С човека с когото съм в момента едва ли. И докато пиша осъзнавам, че проблемът е вътре в мен, а не в човека до мен. . . но от друга страна ако се науча да съм щастлива без значение кой стои до мен, то тогава защо ми е който и да било? !

Въобще имам ли право да изисквам от някой да ме прави щастлива? Ще мога ли да съм по-спокойна с друг човек ако самата аз не се променя? А ако се променя, дали ще искам същите неща? Нормално ли е да си задавам тези въпроси? Жената, която съм в момента би казала, че се глезя, но жената, която искам да съм има нужда от отговори.