Не ми е добре без него, но и с него не съм щастлива

Искам да споделя историята ми. .
Имах приятел в продължение на година и половина, доста се обичаме или поне така изглеждаше. Много си пасваме по характер и няма за какво да се скараме освен за едно, което се превърна в причина за раздялата ни. Той е студент, а аз все още ученичка изкарахме една година така без проблеми, той се прибираше не ходеше по дискотеки всичко беше прекрасно.

До това лято, взе да се отдръпва от мен да иска да прекарва повече време с приятели си, аз вечно се сърден, но и той нито веднъж не се съобрази с моето мнение да не отиде при тях, нито веднъж (случваше се на няколко пъти да се разсърдя да си ме изпрати до нас и да се върне при тях).

Говоря с него всичко му казвам, той е моя най-добър приятел, но по никакъв начин не ме разбира и не иска да промени нищи, според него аз не съм права и е нормално да излиза с тях всеки ден (винаги иска да ме взима с него при тях), а двамата няма нужда да оставаме сами всеки ден. И естествено тези грандиозни спорове всеки ден доведоха до раздяла/раздели постоянно, събирания после пак. Дойде септември и той трябваше да замине нали е студент.

Тази година обаче не се прибира всяка седмица, до сега си е идвал два пъти (не става въпрос, че не няма пари) просто едната седмица си намери оправдание, че има някакъв мач незнам какво беше. Давам само този пример има много, докато е там се чуваме няколко пъти в деня за по 2 мин и разговорите ни са : "Кво става? Има ли нещо? " И с това се приключва, вече нямаме наши разговори, нищо наше.

Той продължава да твърди, че аз искам връзка като за пред брак и не съм права и нищо не направи, и така аз си тръгнах и вече една седмица, пишем си всеки ден във фейсбкук и това е , сега след като миинаха две седмици се прибира. Разбрахме се да се видим, без да говорим за тези неща, просто да си задоволим нагона .

Не ми е добре без него, но и с него не съм щастлива, тъжно ми е забравих да кажа, че съм на 18 години. Не ми се иска да свършват нещата така въпреки че се посъвзех тука тази седмица, но си го обичам и тайно се надявам да се оправим, но според него аз трябва да се променя. Разбирам, че има нужда да се вижда и с други хора, но трябва ли да е постоянно? А и от друга страна това, че не се прибира вече всяка седмица. .

Въпросът ми е какво мислите вие да си продължавам ли напред или да почавам известно време да видя какво ще стане(той никога няма да направи опит да промени нещо, изцяло аз съм виновна) негови думи;

Моля за съвет. Забравих да кажа, че той искаше преди да се разделим да си дадем почивка по-голяма, защото си бяхме давали, и след това да видим кой какво би променил? Мен ми е ясно, че се е уморил от мен и иска свобода, за него и неговите приятели, но твърди , че ме обича. . .