Преживях сънна парализа

Мъж на 34 съм. За първи път получих сънна парализа, когато бяхме със семейството на почивка в Банкя. Бях на 8. Когато успях да изляза от парализата не казах на никого. Почувствах се сякаш застрашен от смъртта и няколко дни след това изобщо не исках да заспивам. На втората вечер родителите ми викнаха мед. екип да ме приспят насила с инжекция, а като се върнахме в Бургас ме водиха няколко пъти на психолог, който установи че нямам отклонения и се наложи да ме убеждава че съня е необходим и няма нищо страшно в това човек да заспи. Не исках да казвам каква е истинската причина - не можех да намеря думи, с които са опиша парализата и страха си че може пак да се повтори. Постепенно започнах отново да спя нормално, но продължих да получавам епизоди на сънна парализа от време на време, та чак досега. Явно не се умира от това :) Странно, но досега не съм се ровил в нета за обяснение на това състояние. Едва сега ми попадна информация за сънната парализа и ето ме тук - чета, че и други хора изпитват същият ужас като мен. Сега ми се случва с честота - 1-2 пъти в годината. Успявам да изляза от парализата по следният начин - с мърдане на пръстите на краката и огромна осъзната воля да се събудя. Всъщност пръстите на краката са единственото нещо, което мога да помръдна - всичко друго е парализирано, а очите - затворени. Правя всякакви опити да помръдна и пръстите на ръцете, но те се раздвижат едва след като съм излязъл от сънната парализа. Процеса на мърдането на пръстите на краката при мен е осъзнат и целенасочен, съпроводен също с изключително бързо, но много плитко дишане - просто в това състояние не мога да дишам нормално и плиткото, учестено дишане е единственият начин да се поддържам жив. Не мога да определя колко точно продължава епизода на сънната парализа при мен, но ми се струва че е или няколко секунди или някъде до половин минута макс. Това е период на голямо изпитание и вътрешна борба на човека за възвръщане на жизнените си функции. При себе си забелязах закономерност - най-често това състояние ми се случва, когато съм заспал по гръб или на лявата си страна. Обикновено ми се случва при следобеден сън и много по-рядко по време на редовният ми нощен сън. Никога не съм получавал сънна парализа докато спя на дясната си страна. Затова и заспивам винаги странично легнал точно на тази страна. Забелязах още, че при мен помага и това да не си лягам жаден. Така през годините намалих епизодите на сънна парализа и сега се случват рядко и най-вече като че ли ако съм заспал през деня за следобедна дрямка по гръб. Искам да отбележа, че при мен сънната парализа не е свързана с кошмари, както е при някои хора които се чувстват застрашени от демони или извънземни. Единственият страх, който изпитвам е това, че може би някой път няма да успея да се измъкна от клопката на парализата и това да ме докара до смърт. Страха го нямам в ежедневието си, изпитвам го само докато съм в това неприятно състояние. До всички страдащи - явно е, че не се умира от сънна парализа, така че я приемайте по-спокойно. Можете да пробвате и моите съвети – редовно нощно спане, заспиване на дясната страна и чашка вода преди сън - току виж ви е помогнало като при мен!

И на мен ми се случи подобно нещо преди месец. Знам че в началото сънувах и че дъщеря ми, която е бебе на 6 месеца лежеше на другото легло до мен. Сънувах че в стаята има призрак който искаше дъщеря ми, но аз не можех да помръдна за да я спася. След това се събудих но не можех да мръдна. След което почувствах как нещо пропълзя под гърба ми. Няколко секунди след това успях да мръдна и скочих директно от леглото. Огледах се но в стаята нямаше никого. След което си казах че съм сънувала и легнах и се обърнах на страни и в това време много ясно почувствах как нечия ръка ме погали по гърба. Отново скочих и пак не видях нищо. На сутринта пръсках със светена вода на всякъде. Не знам дали е било сънна парализа или нещо друго. Надявам се да е било сънна парализа.

И на мен ми се е случвало, когато спя по гръб и в стаята е много задушно. Все едно съм будна и виждам стаята, но всъщност спя.
Първият път видях дух, който се приближаваше към мен и искаше да ми каже нещо. Колкото повече се приближаваше, аз толкова повече започнах да се плаша и накрая му казах да си ходи, защото ме е страх! И той бързо се отдалечи и изчезна. След няколко дни разбрах, че един приятел е починал точно тази нощ. И ми стана много гадно, че не поисках да чуя какво искаше да ми каже.
Просто ние сме по-чувствителни хора и затова успяваме да доловим такива работи.

и на мен ми се случва от време на време като спя по гръб ... доста е плащешо, но е нормално и вече не се притеснявам като ми се случи, защото прочетох де имаше информация за това... Получава се от стрес и напрежение за това е хубаво като си лягаме да не мислим за негативни неща

уау ако си момиче може аз да съм ти се нахвърлил но ти ме прогони с мощния си тромбон ехтящ от задника ти ! Сега се лекувам на строга диета и хапчета за да забравя този кошмар който ми причини!

Мисля, че тук няма кой да ти обърне внимание точно на тази история. Влез в индигота.цом (на английски, ама тук нещо не ми дава да го напиша така) и разкажи това в раздела "Необичайни преживявания". Може да се окаже, че това твоето не е сън, а си попаднал в паралелна реалност, но там ще ти обяснят най-добре. По начина ти на изразяване и самите проблеми, които те вълнуват разбирам, че си от "новите хора", имаш по-различна ценностна система, не разсъждаваш като другите тийнейджъри. Не знам дали си индиго, но вероятно си по-напреднала душа и съответно е нормално да имаш и по-странни преживявания. Аз също съм имала, макар и не чак толкова страшни, но съм виждала духове преди години, а и цялото ми семейство сме били свидетели на странни неща вкъщи. А ти си по-малък на години, може наистина през теб да минават нови енергии, имаше някъде писано и по тази тема в онзи сайт, там ще си отговориш на доста въпроси.