Преживях същинска година на ужасите!

През изминалата година ми се случиха куп неща. . . Не знам от къде да започна. . Завърших и смених града. . Отидох да уча висше в Пловдив. Всичко тръгна много добре. . Намерих си съквартирантка и хубава квартира. Малко след това намерих и работа. Живота ми беше добре докато един ден той отново не ми звънна. Реших, че е време да му отмъстя за това, което той правеше с мен години наред. Да бъдем кратки - отмъстих му и за последно го видях на Гарата в София. От този ден всичко тръгна надолу. Имах съмнения, че съм бременна. . Направих няколко кризи и се озовах в болница, на системи и единствения човек, който беше до мен беше майка ми. . След всичко това, което и причиних тя все още беше до мен, с мен. Излекувах се, отчасти. . След, което тя ми каза, че ще заминава отново за Италия. Това беше удар, който трудно можех да преглътна . Детството ми мина без нея, а аз толкова я обичам. . Не исках да я пускам отново да замине, но не можех и да я спра. . Аз нямам това право.

В България трудно се живее по честен начин, а тя точно това искаше -да ни изхранва и да се грижи за нас по честен начин и с истински труд, който се заплаща подобаващо. Момента, който бяхме аз, баща ми и брат ми на автогарата и я изпращахме беше един от най-трудните моменти, които съм преживявала. Още ме боли, че е далеч от мен. Както и да е, да не задълбочаваме. Вече беше лято и реших да поработя на морето. . Но отидох там и не ми платиха. . Работех като луда за тези пари. . Вечер не си чувствах ръцете от шкурката, която използвах по цели дни. . Накрая се отказах. . взех си багажа и се прибрах вкъщи. . Там жумблирах двете къщи. . Гледах прабаба и дядо и тичах в другата да готвя на баща ми, брат ми и баба ми. Прадядо изведнъж се влоши. . Не знам какво му стана. . . Легна на легло. . Започна да не яде. . На сила му вкарвах по една лъжичка на ден плодово кисело мляко и му обяснявах като на малко дете как да си отвори устата. Не спах по цели нощи. . Вечер го слушах как драще по стената, може би се опитваше да стане не знам. . Отивах при него и го галех по главичката за да се успокои. . . Догато един късен следобед, около 19:00 не ми звъннаха да ми кажат, че дядо си е отишъл. Първоначално го помислих за шега. . Докато не осъзнах, че това е истина. Тогава се сринах. .

Никой не знае колко ме боли от факта, че загубих един от най-скъпите ми хора и до ден днешен не знаят, защото не искам да натоварвам хората излишно. Не знаех какво да направя. . На погребението не пророних една сълза, докато не дойде момента да го спуснат в гроба. . Тогава ми причерня. . Започнах да плача. Най-вероятно чак тогава разбрах, че това е самата истина. Един от най-добрите хора на света, човек, който винаги помагаше на другия преди на себе си - си беше отишъл, НО с усмивка на лицето. Човек, който е построил купища параклиси, помогнал на училища. Всичко ми беше мъгла. След това. . Баба ми, която е болна от Ауцхаймер една вечер започна да ме обвинява, че съм крала нещата и. . Не знам с какъв акъл и се вързах, аз не и се връзвам. . Не знам и в яда си я бутнах, за да не я ударя с вратата. . Но тя падна . Падна ! Счупи си тазобедрената става. Това ще ми тежи до края на моя живот. . Брат ми ме преби, но това не може да изкупи моята вина. Не мога да се погледна в огледалото вече. Аз съм един отвратителен човек. Дори и човек не мога да се нарека. Обвинявам се всяка вечер като легна и всяка сутрин когато стана. . Сега съм в Пловдив. . Баба ми е добре, горе долу. . Движи се, но с акъла не е добре. Като дете ми казват, че е. А прабаба се влошава с всеки изминал ден -АХ, прабаба. . Много я обичам -тя ми е повече от майка. . С рак на гърдата и Паркинсон, но се държи. Не и се тръгва от този свят, въпреки, че постоянно повтаря обратното. Обичам я и не искам да я губя. . Звъннаха да ми кажат, че има гангрена. Ужасно. Прибрах се да я видя, но не ми хареса гледката. Не знам, защо Бог мъчи толкова точно добрите хора. . И новата година дойде -2016.

Януари никога няма да забравя ! Загубих и втората си майка - прабаба. Долната ни къща остана празна, тиха, тъмна, сама със спомените. А в горната преобладават татко и брат ми, които се грижат за баба ми с Ауцхаймера. В суматохата забравих да спомена, че и намериха тромб в мозъка. Сега усещам, че губя всички. Сама съм. Затворена в себе си и в Пловдив-далеч от дома. Работя и уча. Ежедневието -едно и също. Парите ту ги има, ту ги няма. . . Здравето изобщо пък го няма. . . Пия успокоителни. Зле съм с яйчниците, с нервите, със захарта. Мълча. Искам да съм птица. . Да летя на високо и да не виждам за известно време хора. . Губя ги, усещам го и ме боли, че съм безсилна, че не мога да им помогна. От това най-много ме боли. Изгарям от вътре. И се усещам, че гледам сайтове на психолози, докато пия вино и пуша поредната цигара за вечерта. А след това пак ще легна. . Ще се обвинявам за това което съм и това което не съм. Но накрая пак ще разбера, че АЗ нищо не мога да променя ! ! ! И ще завърша с цитат : ". . . за да живея в мир с хората, трябва да живея в мир със себе си. Единственото нещо, което не се подчинява на мнозинството, е съвестта на човека. " Харпър Ли "Да убиеш присмехулник"

Благодаря ви много, че отделихте време да прочетете тази моя история. Въпроса е как да излеза от тази дупка ? Как да се почувствам по-добре ? Или според вас не заслужавам ? Пишете коментари. Благодаря