Бездомна за новата година

Здравейте , казвам се Д и от година и половина живея и работя в Лондон. Дойдох тук, защото баща ми е военно-инвалид и неговата пенсия не стига за нищо. Споделям стая с моя приятелка, но хазаинът ни каза че трябва да се изнесем до 3 дни. Приятелката ми В реши да си отиде в България докато си намери място къде да живее.

Тя си има приятел който нае стая за тях двамата, но той заминава за неговата държава за месец и половина. Помолих го да остана за малко у тях докато аз си намеря място за мене си, но той ме отряза, каза че и дума не може да става. Не знам какво да правя, затова реших да пиша тук. Поне малко да ми олекне. Няма да се предам, но не виждам изход. И искам да споделя с вас два мой любими цитата от Александър Дюма-

". . . на този свят няма нито щастие, нито нещастие, има само сравняване между едно състояние с друго. Нищо повече. Само, които е изпитал безгранична злочестина, може да изпита безгранично щастие. Човек трябва да е пожелал да умре, за да разбере колко хубав е животът. "

". . . до деня, когато Господ ще удостои човека да му разкрие бъдещето, цялата човешка мъдрост се включва в тия две думи:
Чакай и се надявай ! "