Чувствам се в капан, направен от самия мен

Здравейте искам да ви споделя моята история. Всеки ден се ровя в интернет, пиша къде ли не искам помощ от хора препатили. Много ми е тежко. С приятелката скъсахме преди 3 месеца някъде сега пак сме заедно от няколко дни. Но моята тревожност не изчезва. Страдам от натрапчиви мисли, до голяма степен те ми създадоха огромни проблеми свър. със връзката.

Всичко бе ок при нас, самия аз не съм осъзнавал в действителност колко щастлив съм бил. Имахме проблеми, даже в началото късах с нея съвсем в началото. Но след като се събрахме имахме 1 година и 3 месеца щастлива връзка. Преди нея с бях дал няколко месеца почивка, бях се отдал на себе си, изграждах характера си след тежка врзка и др. житейски проблеми. От 5 години съм в София, Работех къде ли не, на последната работа се задържах най-много.

Работех в една охранителна фирма. В един мол, след работа тя наминаваше почти всеки ден тръгвахме си зедно винаги. Тя бе моя опора в тоя тежък живот. Аз съм много чувствителен човек, и много се привързвам. Кандидатсвах във Художествената акдемия, не ме приеха но минах изпитите. После тя ми предложи мнението на леля и да опитам във Лесотехнически със отценките от НХА. Пробвах приеха ме ландшафтна архитектура. След това направих голямата грешка отидох с нея и техните на море. Тя по принцип никога не е била най-блестящото момиче. Като ум и прочие даже е мн. наивна на моменти.

Там баща и опита да ми наложи голям контрол. Във известна степен а и тя не предразполагаше. Аз започнах да изпитвам колебания. Аджеба какво ще правя при тия хора, по-добре като се прибера да измислям начин да приключвам тая връзка не искам да съм роб на никой. Но след като се прибрахме се примирих с това положение. Въпреки че говорех с приятели за проблема и те ме съветваха да скъсам с нея, че не ми трябва. Но аз се примирих, един ден бях в университета, и тя ми звънна вдигнах.

Бяхме имали доста караници и на морето и като се върнахме. Чух по телефона какво ми казва и ми се подкосиха краката. А в същото време ходех и в университет и на работа. Трябваше да ме освоб. от работа понеже пропусках занятия но моя шеф се заяде с мене и ме бавеше. Както и да е оправи се тоя въпрос. Та тя ми предложи да сме си били дали двам месеца почивка. Аз помислих че явно вече много я товаря със себе си. И че сме си писнали. И реших да и предложа ако е така, по-добре да късаме. Малко ми трябваше, защо го направих тъкмо бяхме започнали ново ниво във връзката.

Видяхме се тя после взе да се отмята но аз видях момента че е подходящ и не се замислих мн. за последствията. Във последствие тя ми каза тези дни че техните я накарали и мн време я обработвали. Даже и казали че ако я изоставя, ще си намери по-добър - мразя ги. Мина се време, всичко течеше горе долу нормално като за скъсване. Тогава тя започна да ми праща смси колко ми е убидена, че едва ли аз съм виновния. Че не съм и дал шанс, което е вярно донякъде. Аз се държах на положение винаги съм го правил. Но в един момент се потдадох това бе най-дългата връзка дето съм имал до сега.

Започнах да я мразя, хвана си друг започна да ме дразни с него. Аз пробвах с една позната само и само да забравя това, но нищо не ставаше. Започнах да се затварям във себе си. Тя ходи с онзи 1 месец не можех да повярвам че ме заменя толко бързо за друг. Скъса с него по какви ли не причини, и след това нещо стана. Почнахме да се виждаме от време на време и да правим секс. И в един момент тя ме молеша пак да се съберем но аз не можех да я гледам вече заради онзи. Та събрахме се един ден в, които бях много отчаян мислех да напусна университета.

Тея работи ми се отразиха мн зле. Не можех и сега не мога почти нищо да правя. Та събрахме се и се видяхме любихме се. След това вечерта пак се сетих за майка и и баща и за загубеното към нея доверие и си промених мнението тя се разтрой естествено. Мина бая време може би почти месец. И преди 8 ми деември пак се събрахме за няма мисля и два дена. И пак така ми стана пак и прек. започналото. Тя тръгна с друг, пак ей така.

Аз бях много зле, започнах да имам проблеми със съня. А предните месеци пробвах но по-бавно с едно др. момиче какво ще стане. Но не усетих как се обсебвах с мисли за бившата ми непрекъснато докато не стана твърде късно. Както споменах имам так. проблем но го бях скрил дълбоко и подтиснал в себе си. Та тя започна с тоя, на нова година ми честити и аз на нея. А не бе редно изоб. да контактуваме. Тогава вечерата по късно аз се бях понапил и съм и се обадил. Първонач., само за да поискам да се видим а след това съм я наругал но не помня. Много я ревнувах и ревнувам, тя ми бе мн. обидена.

А аз бях като труп неспал вече мн. време. Решихме да се видим, в отчаяниео си аз и предложих отново да бъдем заедно без да помисля пак за последствията. Сега сме от 10 дни зедно. Но се сетих, че така и не попитах другото момиче дали би искала да сме заедно. И това почна да ме измъчва. С бившата се събираме за 5ти път никога до сега не съм имал такъв проблем. И не мога да я нараня пак със някакво такова решение. Чувствам се в капан, направен от самия ен за мен.

Хем не мога с нея хем не мога без нея. Не мога да спя от огризения че съм постъпил тъпо. Нервите са ми разбити на макс. Университета ми най-мн ще пострада от всичко това и нз как ще си подредя живота. Незнам колкото и да не мога без нея дали да не я освободя от себе си, мъчно ми е и за нея и за мен. А нямам сили да го направя. Защото така ще я загубя завинаги. Исками се да умра вече незнам какво да правя, харесвам и другата но нз. вече кое е мания и кое не. Хората покрай мен си оправиха хиляди неща в живота а аз бия на едно място и не мърдам.