Може би защото го харесвам прекалено много

Според темите ми трябва да се знае за кого говоря . .
ами когато се запознах със Светльо, си падах по друг но още след втория пък когато видях светльо това се пада като си тръгнахме заедно от даскалото към нашия квартал оттогава насам само той е в мислите ми и така нататък . . малко смешно в един квартал да сме а пък толкова години дори не сме се запознали.

Не знам с него се чувствам спокойна и го познавам от малко време но мога да бъда себе си при него и без да се притеснявам от нищо . . малко странно аз съм от хората които бързо се влюбват и бавно разлюбват и това е гадно.

Аз съм от свръх чувствителните и заради това лесно и често съм наранена и дори ми е трудно да разбера кога някой казва нещо на шега и кога наистина . . всеки път когато си тръгна от светльо сякаш всеки наш момент всяка докосване сякаш дори самият той е много много далечен спомен и от там започва и да ми липсва адски много . . не знам защо се чувствам така, може би защото го харесвам прекалено много или защото той не ме харесва както аз него или ме естрах да не ме изостави или защото той дори не е мой.

Може би по малко от всичко. Никога човека когото харесвам не избира мен и когато той се види за пръв път с гаждето си на 22 май . . . и дори да избере мен аз ще бъда вторият му избор . . . не искам да бъда втори избор . . казва че не иска да ме нарани но го прави и свее да лъже че ниска да ме нарани и същевременно да ме наранява .

Да той е ужасен и е тъпак но въпреки това го искъм да може би наистина съм пристрастена към болката той ме наранява но въпреки това го искам . . да тотално луда съм и ми харесва . . трудно ми е да съм до него без да го докосна нито целуна. . но по лошо от това да съм вторият му избор е дори да не съм му втори . . но той продължава да забива стрелата в сърцето ми нека аз съм луда и докато неумра или докато не ме пропъди надалеч аз няма да се откажа от него дори да не станем повече от приятели