Запушен и секретиращ нос, дразнене в очите, обриви, сърбежи и петна по кожата, затруднено дишане - всички тия симптоми при алергична реакция се дължат на действието на хистамина. Това ключово за патогенезата на алергиите вещество е и причината за рязкото, потенциално фатално понижаване на кръвното налягане при анафилактичен шок - най-острата форма на алергична реакция. Когато отделеният в тъканите хистамин достигне стените на кръвоносните съдове, той се свързва със специфични рецептори (по тази причина наречени хистаминови). В резултат на това кръвоносните съдове рязко и значително се разширяват - което понякога може да се окаже не просто неприятно, а животозастрашаващо. И дори фатално - при анафилактичен шок смъртта настъпва в рамките на минути. За щастие, медицината познава и използва група вещества, способни да овладеят кризите, предизвиквани от хистамина - названието им, без никаква изненада, е антихистамини.
Антихистамините са синтетични вещества, способни да се свързват с хистаминовите рецептори по стените на кръвоносните съдове - с което просто и ефективно пречат на хистамина да се свърже с тях, предотвратявайки по-нататъшното му въздействие върху организма. Едновременно с това антихистамините премахват и значителна част от вече наличните симптоми - кръвното налягане се нормализира, кихането, сълзенето и отделянето на секрет от носа отшумяват. Антихистаминовите медикаменти се произвеждат в няколко основни форми, предлагащи максимум полезно действие на активната съставка при минимум странични ефекти.
1. Таблетки и капки за перорален прием
Антихистаминовите препарати, предназначени за приемане през устата, са ефикасни при ринорея, уртикария и дразнене в очите (първите две означават просто течащ нос и обриви по кожата). Най-употребявани медикаменти от тази група са лоратадин, левоцитиризин, фексофенадин и деслоратадин. Продават се свободно за възрастни и деца над 12-годишна възраст и по лекарско предписание - за деца на възраст между 2 и 12 години. Изключение прави лоратадин под формата на сироп - този медикамент е дотолкова доказал се като безрисков, че се продава и прилага без лекарско предписание при всички възрастови групи. Максимално елиминираните нежелани ефекти всъщност са характерна особеност и предимство на антихистамините от ново поколение - каквито са всички изброени. "Предците" им от първо поколение - като хлорфенирамин, клемастин, дифенхидрамин и алергозан, нерядко предизвикват сънливост, замаяност, забавяне на реакциите и нарушения в координацията. Това ги прави неподходящи и дори неприложими за хора, на които им се налага да шофират, да работят с опасни машини и т.н. Употребата на алкохол по време на лечение с тези антихистамини също не е желателна.
2. Спрейове и капки за нос
Назалните спрейове и капки спадат към групата антихистаминови препарати за локално приложение. Ефикасни са срещу ринит и някои видове синузит. Най-употребявани в тази група са азеластин и олопатадин. Страничните ефекти при препаратите за локално приложение са дори по-рядко срещани, отколкото при препаратите за перорален прием - но все пак са възможни! Замайване, умора, парене или кървене в носа, главоболие, гадене и болки в гърлото, както и сухота и горчив вкус в устата - възможно е да почувствате едно, няколко или дори всички тези неща при употребата на капки и спрейове за нос. Всичко това обаче отминава бързо и без последствия.
3. Капки за очи
Също медикамент за локално приложение. Прилагат се при алергичен конюнктивит, а в комбинация с деконгестанти могат да се използват и за лечение на алергичен ринит. Някои антихистаминови капки за очи трябва да се прилагат по няколко пъти дневно, тъй като ефектът им трае едва няколко часа. Популярни, достъпни без лекарско предписание продукти от тази група са кетотифен и фенирамин. Евентуално възможните, но изключително редки нежелани реакции към тези медикаменти, се изразяват в леко дразнене или парене в очите, понякога главоболие. Добре е да се има предвид, че употребата на антихистаминови капки за очи не е особено удачен вариант за хора, носещи контактни лещи - комбинацията от двете увеличава риска от възпаление на очната роговица.
4. Антихистамини за венозен прием
Няма обособени антихистаминови препарати с такова предназначение. Такава практика обаче се прилага при овладяването на анафилактичен шок - което по принцип се случва в отделенията за спешна медицинска помощ! Анафилактичният шок е тежко, животозастрашаващо състояние, в което фактор "време" е решаващ - затова в някои случаи се прибягва до венозното вливане на "коктейл" от антихистамини, адреналин (който всъщност е основно средство в овладяването на анафилактичен шок), кортикостероиди и др.
