Морбили е вид шарка известна още като Брусница. Другото и известно наименование е „дребна шарка”. Това е остро инфекциозно заболяване с вирусна етиология, което е силно заразно и се причинява от РНК вирус от род Morbilli virus. Характерно за него е, че е много слабо устойчив във външна среда.
Обичайно след като веднъж се преболедува срещу вируса, който го причинява, се изгражда естествен имунитет до края на живота на човека.
От морбили боледуват хора, които не са ваксинирани, като най-често това се случва във възрастта между 3 и 9 години. Случва се да се заразят и възрастни хора, като симптомите при тях са значително по-силни и опасни.
При майките, които са боледували от морбили преди да забременеят, няма данни за увреждане на плода, но трябва да се има предвид, че заболяването носи риск от аборт и преждевременно раждане.
Деца на майки, които са преболедували от морбили, имат естествен имунитет до навършване на 3 месеца, след което постепенно намалява.
Симптоми при морбили
В първия етап това заболяване протича без симптоми, като той може да продължи от 7 дни до около 2 седмици. След него започва проявата на симптоми характерни за много вирусни заболявания: висока температура (при тази шарка може да достигне до 40۫ C), кашлица, хрема. Може да се наблюдава обилно сълзотечение и парене в очите – фотофобия и конюнктивит, а също така и подуване на шийните лимфни възли.
Специфично за морбили е появата на петна Филатов-Коплик върху лигавицата срещу кътниците. Те са сигурен признак за това заболяване. Три до четири дни след появата на първите симптоми се появява обривът. Пъпките характерни за тази шарка са съвсем малки, ярко червени и имат неправилна форма, по-често не са съпроводени със сърбеж и имат склонност към сливане. Разпространението им е от главата към крайниците с изключение на Атипичния морбили синдром, при който обрива започва от краката.
След 3-4 дни обриват започва да отшумява, а заедно с него и всички съпровождащи заболяването симптоми.
Разпространение на морбили
Инкубационният период на заболяването е между 12 и 24 дни, като най-често е около 14. Предава се по въздушно-капков път, вирусът се отделя в течността на носоглътъчния секрет на болния, при кашляне и кихане той може да попадне върху рофарингеалната и назофарингеалната лигавица, както и върху конюнктивите на хората в досег с болния и по този начин да се заразят. Заболяването е силно заразно.
Диагностициране на морбили
Най-често диагнозата се поставя от лекар на базата на клинична картина и интервю дали пациента е бил в контакт с болен от морбили. Ако данни за контакт с болен няма, в началния етап диагностицирането е трудно, тъй като симптомите наподобяват вирусно заболяване. За да се изолира морбили може да се направи изследване на секрет на болния, но това на практика не се прилага.
Лечение на морбили
При нормални обстоятелства лечението се провежда в домашни условия, като не е необходимо нищо специално. Добре е болния да е на течна диета – супи, пюрета, като количеството течност в периода с висока температура трябва да е над 2 литра. За кашлицата може да се предпише сироп за кашлица и освен това е добре да се поддържа нормална влажност в помещението. Болният трябва да се постави под карантина, за да се ограничи разпространението на заболяването.
Ако обривът е съпроводен със сърбеж, се препоръчват лосиони за неговото облекчаване. При някои болни в редки случаи настъпват тежки усложнения, при тях е необходимо болнично лечение.
Какви усложнения може да има? Това заболяване рядко води до усложнения. Най-често срещаното от тях е среден отит (възпаление на средното ухо). Други усложнения са пневмония, енцефалит и др.
Предпазване от морбили
За предпазване от морбили в България се прилага ваксина. Това се случва два пъти в живота на човека, първата се поставя на 13 месеца, а втората на 12 години.
Заразените и хората, които контактуват с тях трябва да се изолират, за да се прекрати разпространението на заразата. Препоръчва се висока лична хигиена.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
