Учени от американския университет Тафтс установили, че най-интензивната регенерация на нови нервни клетки и образуване на връзки между тях се осъществява в организма на бременните и на майките-кърмачки.
Доскоро учените твърдяха, че нервните клетки не се възстановяват. Това твърдение се оказа невярно – в определени ситуации и условия невроните имат способността да регенерират и да построяват помежду си нови връзки.
Този механизъм обаче се включва само в особени състояния на организма. Учените решили да изследват плъхове, които не са раждали, като ги натоварили с отговорността да отглеждат и възпитават чужди бебета.
Опитите показали, че дори без да са отглеждали собствено поколение, плъховете от ден на ден се справяли все по-добре. Те покривали плъхчетата, за да им е топло, и следяли да не излизат от гнездото.
В края на експеримента учените направили томография на мозъка на плъховете и с учудване установили, че в мозъка им се появило огромно количество нови неврони.
Според американските учени това е свързано с майчинския инстинкт, който изисква допълнителни умствени способности и внимание, а това води до образуване на нови нервни клетки.
Природата на майчинския инстинкт до ден днешен остава загадка за науката. От една страна биохимиците уверено доказват, че той се базира върху изработката на белтъка пролактин по време на бременността и кърменето.
Но едновременно с това научният експеримент доказва, че майчинският инстинкт може да се формира и без този белтък у бездетни женски на бозайници, на които се поверява отглеждането на бебета.
Тези резултати са постигнати не само с наблюдения над лабораторни плъхове, но също така и над маймуни и дори над хора. Невробиолозите отбелязват, че количеството нови неврони, които се образуват допълнително в субвентрикуларния отдел на главния мозък, се различават значително при майките и при бездетните бавачки.
Механизмът на такава стимулация на умствената активност все още не е разгадан от учените. За най-естествен вариант на този процес се смята пролактинът, който явно има и допълнителни функции.
Друга хипотеза развива теорията, че общуването с бебета води до активизация на висшата нервна дейност.
