Децата не се раждат деспоти, ние ги възпитаваме такива. Малките деспоти се появяват в семейства на разведени и в такива, където цари мир и любов, в бедни и богати.
Последното бонбонче е за детето, най-вкусното също е за него. Отменяме важна среща, за да удовлетворим някое негово желание. Всички интереси на родителите остават на заден план, те не правят забележка на детето, за да не наранят самочувствието му.
Не му противоречат, не го лишават от удоволствия като наказание за нещо. Под зоркия поглед на родителите децата-тирани изискват постоянни жертви от страна на възрастните, приемат тези жертви с удоволствие, създават си принципи, живеят с тях и не признават алтернатива.
Родителите се превръщат в безпомощни роби на своето дете, а децата пренасят това отношение и към връстниците си на детската площадка или в училище.
Тези деца не обичат да губят в игрите, с тях не е интересно да се играе, тъй като са съсредоточени върху чуждото поражение. За тях важен е резултатът, а не самата игра.
Тези деца не понасят критика, което означава, че няма да могат да се самоусъвършенстват. Обичат да са в центъра на вниманието, макар да има по-достойни деца от тях.
От подобни деца се отказват и бавачки, и възпитатели, и учители. Бабите и дядовците не са в състояние да се справят с децата и не могат да са в помощ на родителите.
Ненужните саможертви, лъжливото чувство за вина, комплексите от собственото детство, сляпата безгранична любов, подкрепена с материалното благополучие на родителите – това е благодатната почва, на която пораства детската тирания.
Годините минават и родителите, които са станали жертва на тирания, изведнъж откриват, че жертва всъщност е самото дете. Тъй като детето е в състояние на постоянна раздразителност, то предизвиква раздразнителност у околните.
Самотно е, защото връстниците му не искат да общуват с него. Тези деца трудно се обучават, затова не са от първенците, което се отразява зле на самочувствието им.
Често получават травми, тъй като не подлежат на контрол и често попадат в опасни ситуации. Ситуацията може да се промени. Родителите трябва да изземат властта, като не е задължително самите те да се превърнат в тирани.
Трябва да осъзнаят, че детето им трябва да може да съобрази кое е добро не само за него, но и за околните. Намирайте компромиси в спорните въпроси, покажете на детето, че се тревожите за неговото благополучие и за интересите на цялото семейство.
