Бясът представлява вирусно заболяване, което засяга централната нервна система. Това е едно от най-старите докладвани медицински състояния. Бясът е широко разпространен из целия свят, а всяка година се регистрират приблизително 15000 случаи на болестта.
Ухапването от заразено куче е основен рисков фактор за бяса. Лисици и други диви животни също могат да бъдат източници на бяс. Освен ухапване, одраскването от заразено животно също може да причини бяс.
Слюнченият секрет на заразените животни съдържа опасен вирус, който е причина за заразяването на причинената от тях рана. Този вирус е невротропен и се разпространява по нервите. В много редки случаи може да се разпространи по лимфен или кръвен път. Периодът на развитие на бясът е от 20 дни до три месеца. Колкото по-близо е ухапването до главния мозък, толкова по-бързо се разпространява и бясът.
След като опасният вирус навлезе в тялото, той започва да се разпространява в мускулните клетки, намиращи се близо до раната. Следва проникването му в нервните окончания и придвижване към гръбначния мозък и мозъка. Попаднал веднъж в централната нервна система, вирусът отново се размножава, преди да достигне до слюнчените жлези, бъбреците, белите дробове и другите органи.
Симптоми при бяс
По време на инкубационният период на бяса не се регистрират никакви признаци на болестта. Това е периодът от заразяването с болестта до нейното развитие и трае от един до три месеца. В изключително редки случаи инкубационният период трае от една седмица до няколко години.
Първите симптоми на бяс при човека се характеризират с нарастване на безпокойството, силно главоболие, трудности при преглъщане, непоносимост и отвращение към течности, поява на депресия.
Болните имат намалена чувствителност и мравучкане в областта на раната. С развитието на болестта, те не могат да стоят на едно място, не могат да лежат, непрекъснато се движат. Започват да крещят и да късат дрехите си, крещят и говорят много бързо, имат страх от задушаване.
В по-късните етапи на болестта към всички изброени симптоми се появява силно повишение на рефлексната реактивност, което води до тежки спазми при преглъщане. Болните са със силно изострена чувствителност, толкова голяма, че дори при споменаването на думата вода или дори шумът на водата може да се предизвикат тежки гълтателни спазми. Тези спазми са напълно характерни за бяса.
Последният етап на болестта е паралитичен. Страхът изчезва, дишането се успокоява, спазмите изчезват. Следва фатален край.
Диагностициране на бяс
Ако е възможно трябва да бъде заловено животното, което е причинило ухапването. То се затваря и се наблюдава в продължение на десет дни. След този период, ако то не развие симптомите на болестта, значи не е заразено. Ако развие характерните симптоми и умре, трябва да се вземат проби от него за установяване на инфекцията.
Тестовете, които могат да потвърдят наличие на бяс при хората са няколко. Първият тест е кожна биопсия, който представлява вземането на малка част от кожата и изследването му за вируса на бяса. Проба от слюнката и кръвни тестове също установяват бяс. Използва се и лумбална пункция.
Лечение на бяс
За съжаление, специфично лечение на бяс не съществува. При ухапване или одраскване от животно, което е съмнително веднага промийте раната с течен сапун и обилно измийте с течаща вода. Човек, който има съмнения за зараза с бяс трябва незабавно да посети болницата. Лечението се провежда с противобесни серуми и ваксини.
При съмнение за бяс незабавно трябва да се потърси лекарска помощ. Всяко едно отлагане може да бъде фатално. Няма известни случаи на оздравяване без приложено лечение.
Ако бясът се е разпространил в тялото, смъртта е почти неизбежна. Пациентът бива уединен в тиха и тъмна стая, а понякога се прилагат морфин и диазепан при по-буйни действия.
Профилактика на бяс
Основната и много важна профилактика на бяса е имунизацията. Тя бива профилактична или лечебна. Профилактичната имунизация най-често се прави на рискови групи хора – горски работници, ловци, работещи в приюти за бездомни животни.
Лечебната имунизация се прилага на всички ухапани, одраскани, олигавени от неимунизирани кучета, котки, вълци, чакали, лисици и други съмнителни животни. Само лечебната имунизация може да спаси ухапания от болно животно от смърт. Тя трябва да бъде направена през първия ден или следващите два-три. Не подценявайте сериозността на ухапването или одраскването от улични или диви животни и веднага предприемете мерки.
Ако попаднете на някое болно животно, което има вид на много болно или дори умиращо не го пипайте в никакъв случай. Ако сте в гората и видите диво животно, което се държи свирепо и напада вашия лагер, най-добре се опитайте да го хванете в капан, без да го докосвате. Предайте го на санитарните власти. Най-важното правило, което трябва да спазвате е да не се доближавате на животинче, което не се плаши от вас и скита денем. Най-вероятно то е болно от бяс.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
