Счупването на глезена представлява фрактура на трите кости, които го съставляват. Първата е голям пищял или тибия, който представлява по-голямата от двете кости на подбедрицата, разположена от вътрешната ѝ страна. Втората е малкия пищял, който е по-малката кост, разположен от външната страна на подбедрицата. Третата кост е талус или т.нар. скочна кост. В долните си краища двете кости на подбедрицата оформят разширения, благодарение на които се образува арка, която възсяда скочната кост. Така всъщност се формира глезенната става.
Счупването на глезена е една от най-често срещаните травми. Първото нещо, което трябва да направи лекарят при наличие на глезенна травма, е да установи дали има счупване. Счупванията могат да бъдат два вида: открити и закрити. Откритите са онези, при които има рана и счупените кости са в директен контакт с околната среда. Рискът от инфекция е много голям. Закритото счупване също е много сложно, защото няма видими признаци, но болката е силна и говори за наличие на травма.
Причини за счупване на глезена
Когато глезенът е подложен на въздействието на прекалено голяма сила настъпва увреждане на ставата. Когато са увредени само връзките става въпрос за навяхване. Ако приложената сила е по-голяма и се поддаде някоя от костите на глезена, вече е налице и счупването. В много случаи счупването на глезена е комбинирано и с навяхване. Много са начините, по които може да се счупи глезена. Най-често обаче това става при рязко усукване или при силен директен удар, който счупва поне една от костите на глезена. Счупването може да настъпи при стъпване накриво, върху външната или вътрешната страна на глезена; при падане от голяма височина; при голямо сгъване или разгъване на глезена.
Счупването на глезена може да се случи във всяка една възраст. Спортистите, които упражняват спортове с големи натоварвания са изложени на сериозен риск от такава травма. Счупване може да се получи при катастрофа с автомобил или мотор, при подхлъзване и тежки падания. Много силните удари върху глезена са опасни, защото могат да предизвикат открито счупване, при което част от костта се подава от кожата. Така бактериите имат възможност да заразят костта, което може да доведе до тежка инфекция.
Симптоми при счупване на глезен
Болка – това е първият и най-характерен признак за травма на глезена. Най-често тя се появява внезапно и е много силна. В някои случаи болката може да се усеща на друго място, различно от мястото на счупване на глезена. Силната болка ограничава ходенето и физическата активност.
Промяна на цвета на кожата – кожата около глезена придобива различен цвят. Това се дължи на подкожните кръвоизливи в областта, които протичат с потъмняване или посиняване на кожата.
Подуване – то може да се появи много бързо, което говори за увреждане на кръвоносен съд и изливане на кръв в самата става. Ако подуването се образува по-бавно, то тогава става въпрос за завишено отделяне на тъканна течност в засегнатите тъкани.
Деформация – глезена се деформира видимо, което е предизвикано от разместването на счупените кости. Нараненият глезен не може да поеме тежестта на тялото и се появява невъзможност за осъществяване на нормални движения.
Промяна в температурата на ходилото – появява се невъзможност за движение на пръстите, скованост и безчувственост, температурата се понижава. Ако счупването е открито се наблюдава рана, в която може да се види част от костта.
Диагностициране на счупване на глезен
Първоначално лекарят разпитва за начина, по който е получена травмата. Трябва да опишете болките, които чувствате, преди колко време сте се наранили, за колко време се е появил отока, усещате ли скованост, усещате ли въобще крака си. Чрез въпросите, лекарят получава начална представа за вида на травмата. Следва преглед на крака, при който се сравняват нараненият и здравия крак, установява се наличието на рана, промяна в цвета и деформация.
Най-голямо внимание се обръща на издатините на костите от външната и вътрешната страна на глезена. Чрез опипване лекарят установява мястото на най-силната болка, определя намалената възможност за движения. Чрез изследване на пулса на определени места на ходилото, специалистът преценява евентуалното скъсване на кръвоносен съд или нерв. Назначават се и рентгенови снимки, които дават точна информация за травмата.
Лечение на счупване на глезен
Начинът по който се лекува счупването на глезена се определя от вида и тежестта на счупването. Ако счупването е засегнало само едната костна изпъкналост, която се намира от двете страни на глезена, травмата може да се лекува чрез обездвижване с гипс, което трае до 6–8 седмици.
Когато счупването на глезена е по-тежко и счупените части на костта са много разместени едни спрямо други, най-вероятно наместването се ще извърши оперативно. При операцията костите се наместват на мястото им, а задържането им става чрез различни средства – пирони, винтове и др.
Откритото счупване задължително изисква операция. При нея не само се наместват костите, но и се обработва откритата рана. За да се предотврати инфекцията на костта се използват антибиотици.
След наместването на костта, следва рехабилитационна терапия. В нея са включени упражнения за засилване на мускулите, намиращи се около глезена и връщането на нормалната функционалност на ставата.
Правилното лечение на ставата е важно с оглед пълното възстановяване. Ако получите травма на глезена, задължително потърсете лекар. От това зависи дали ще възстановите напълно. Пълното възстановяване зависи и от възрастта на човека, от физическата му активност и правилното изпълняване на назначената рехабилитационна програма. Ако лечението е проведено правилно в около 80% от случаите, глезенът се възстановява напълно.
Средно тежкото счупване на глезена отнема от 4 до 8 седмици за възстановяване на костта и около няколко месеца за пълното възстановяване. Счупванията, при които се е наложила операция отнемат изискват повече време за оздравяване.
За съжаление, след преживяно счупване на глезена човекът е застрашен от поява на артрозни промени, които са свързани с износването на ставата.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
