Счупването на китката представлява счупване или пукване на една или повече от костите на китката. Китката е съставена от общо десет кости – две кости на предмишницата и осем кости на китката. В повечето случаи счупванията на китката се получават при активни спортисти и при възрастни хора, където остеопорозата е предразполагащ фактор.
Най-често срещаните счупвания на китката са травмата на лъчевата кост на точно определено място и счупването на скафоидната кост. Тези счупвания най-често се получават при падане напред и подпиране с дланта, при разпъната ръка. В такива случаи решаващ фактор за това коя кост ще се счупи е възрастта на човека. При по-възрастните хора, остеопороза в областта на лъчевата кост, която се намира на 2 см от китката. При падания или подпирания на ръката се чупи скафоидната кост, но при възрастните хора лъчевата кост е типичното място на счупване.
Симптоми при счупване на китката
Болка – това е най-честият признак при счупвания. В зависимост от тежестта на травмата, силата на болката варира. Мястото на най-силната болка е и мястото на счупването. При счупване на скафоидната кост, болката е най-силна върху анатомичната табакера – място, което представлява вдлъбнатина върху повърхността на китката под основата на палеца. Различава се много добре, когато палеца се вдигне в при правене на жеста с ръка за автостоп. Ако е счупена лъчевата кост, най-силната болка се усеща на 2 см от китката. Първоначално може да не се усеща силна болка, но в следващите дни се засилва, особено при извършване на движения.
Деформация на китката – при счупването на китката може да се размесят някои части на костите. Това променя формата на китката. Важна роля за деформацията играе и подуването.
Подуване на китката – китката се подува, а отокът обикновено е доста силно изразен и остава за различен период от време.
Промяна в цвета на кожата – възникналия кръвоизлив в тъканите може да промени цвета на кожата около китката до синкав или виолетов.
Ограничени движения на китката – изпитването на силна болка може да ограничи движенията на ръката. Все пак силата на болката и ограничените движения не могат да бъдат показател за това колко е тежко счупването.
Изстиване на ръката – получава се намаляване на чувствителността на ръката, скованост и безчувственост, невъзможност за движение на пръстите и китката. Обикновено това състояние е предизвикано от наранен кръвоносен съд или нерв.
Затоплена кожа в областта на китката – причината за това е увеличеният приток на телесни течности и кръв към мястото на травмата.
Диагностициране на счупване на китката
За да получи представа за травмата, първо лекарят трябва да ви разпита за начина по който сте се наранили и болката, която усещате. Трябва да опишете как сте паднали, в каква позиция е била ръката ви, когато сте се ударили, след колко време се е появил отока, изпитвате ли скованост.
Следва обстоен преглед. Травмираната китка се сравнява със здравата, за да се установи изменение на цвета и наличието на оток. Ако е възможно, чрез опипване лекарят ще установи кое е най-болезненото място и ще проучи възможността за движение. Особено внимание трябва да се обърне на анатомичната табакера.
Именно под това място се намира скафоидната кост, която е най-често счупваната от дребните кости на китката. Счупването на скафоидната кост може и да не проличи при рентгеновите снимки, направени в началото. Рентгеновите снимки са много важни за установяване на вида и тежестта на травмата.
Лечение на счупена китка
Лечението на счупената китка има за цел възстановяването на наранените костни фрагменти. Ако рентгеновите снимки не потвърдят наличието на счупване, но все пак лекарят подозира малко счупване или пукване на костите, китката може да бъде обездвижена чрез гипс или шина. След известно време трябва да се проведе повторен преглед и нови рентгенови снимки. При леките счупвания, лекарят намества счупената кост, но пациентът е под упойка. Наместването се извършва без операция и се нарича затворено наместване. След като костите се наместят, крайникът се обездвижва за период от време – най-често до 7 седмици.
При тежките счупвания наместването трябва да бъде извършено оперативно. По време на операцията костите се наместват и се задържат посредством различни медицински инструменти – винтове, игли, хирургични телове. След операцията трябва да се направи гипсово обездвижване на наранения крайник.
Откритите счупвания на китката се характеризират с оголване на костта и контакт с външната среда, което може да доведе до сериозни инфекции. Освен операция, лечението включва и ваксиниране срещу заболявания като тетанус.
Физиотерапията играе важна роля в лечението на китката. Терапията включва упражнения, които заздравяват мускулатурата на китката и помагат за възвръщането на нормалните движения на ръката.
Ако пострадалият посети навреме лекар, прогнозата за лечението на счупената китка е много обещаваща. Малките счупвания зарастват за месец, но по-сериозните травми изискват период на обездвижване до 12 седмици и още повече време за възстановяване.
Предпазете се от счупване на китката, като избягвате хлъзгави и мокри терени, а при падания не бива да се подпирате на ръката си. Ако практикувате спорт носете протектори, специално предназначени за стабилизиране и предпазване на китката.
