Строгост или либералност при възпитание на детето? - това е големият въпрос който стои пред много млади родители. Повечето от тях бързо намират правилния отговор. За някои родители, обаче това остава обект на загриженост, независимо от техния опит. Може да се каже, че същността на въпроса се крие в дилемата "строгост или щедрост." Родители, които не се страхуват да бъдат твърди, когато е необходимо, получават добри резултати както с умерена тежест, така и с умерена щедрост. От друга страна, прекалената щедрост, както и прекалената строгост може да доведат до лоши резултати. Същността на отговора се крие в чувствата, които се пораждат при детето от възпитанието и отношението на неговите родители.
Съществуват значителни промени във възгледите. Трудно е да се обясни това, без да се направи исторически преглед. Тежестта на възпитанието е различно в различните епохи. Например, по време на Викторианската епоха много силно въздействие върху възпитанието са оказвали добрите обноски и скромността. В ХХ век, особено след Първата световна война са били значителни няколко фактора. Учените са доказали, че детето се научава по-добре и по-бързо, по метод, който съответства на неговата индивидуална готовност и желание да се учи. Наблюдения върху нарушители и престъпници са показали, че повечето от тях са страдали повече от липса на любов, а не липсата на наказание в детството. Тези и други констатации насърчават обща релаксация в дисциплината и желание да дадем на децата това, от което те се нуждаят най-много като индивиди. Някои водещи педиатри в САЩ започнаха да въвеждат подобни концепции в медицинската грижа за бебета и по-големи деца.
Не е възможно, тъй като нашата цивилизация се подложи на такава промяна във възприятията, така че това е една цяла революция и е напълно нормално много от родителите да не могат да се справят с възпитанието без множеството външни фактори да не породят объркване при някои от тях. Оказва се присъщо за човека, да образова децата си, както самият той е възпитан и образован, но не винаги това е правилното. Променящият се свят изисква и промени при възпитанието на детето и то що се отнася до информираността. Не отдавна бебетата се носеха от щъркели, а сега всяко дете в детската градина може да ви каже как става това.
Причината, поради която повечето родители по-добре се справят с децата си през последните 50 години, когато настъпят промени в теория е, че те сами по себе си са израснали и са били възпитавани добре. Днес, когато лекарите подчертават необходимостта от гъвкавост в системата, самоуверените родители не бива да попаднат в крайности. Когато дойде време за лягане, те не трябва да се поддават на капризите на детето, защото те знаят много добре (най-вече от собственото си детство), че времето за лягане трябва да се спазва.
Изложеното по-горе може да създаде впечатлението, че няма средно положение между двете крайности. Ние започваме като млади родители отчасти съгласни, отчасти несъгласни с подходите на нашите родители. Повечето от нас намират най-подходящия и правилен компромис.
Бъдете последователни. Добрите родители, естествено са склонни към по-голяма критичност, трябва да бъдете последователни и да образовате децата си по този начин. Умерената тежест, изискването за добро поведение, послушание и ред не е вредно за децата, ако родителите са добри хора у дома и ако децата растат щастливи и обградени с внимание. Но строгостта се оказва наистина вредна, ако родителите са по-рутинирани, груби, ако постоянно са недоволни от своите деца и не са съобразяват с тяхната възраст и индивидуалност. Подобна твърдост прави деца страхливи и безлични пред другите.
