Какво представлява пневмосклерозата
Пневмосклерозата е патологичен процес, който представлява разрастване на съединителната тъкан, намираща се в белите дробове. Разрастването е резултат от дистрофични или възпалителни процеси, които нарушават газообменната функция и еластичността на поразените участъци от дробовете.
Белите дробове имат плътна консистенция и еластичната тъкан се заменя със съединителна тъкан, което може да причини по-тежка деформация и дори интерстициална пневмония. При пневмосклероза дробовете не могат да се разгръщат до нормалния си обем.
Пневмосклероза е последица от различни белодробни заболявания – туберкулоза, микози, пневмонии и други инфекциозни проблеми. Възможно е да се появи и при неинфекциозни заболявания – при вдишване на отровни прахообразни вещества, при обструктивни заболявания, при сърдечни проблеми, които протичат със сърдечна недостатъчност, при белодробен застой.
Пневмосклероза може да се получи и в крайният стадий на грануломатозни заболявания на дробовете, както и при продължително аспириране на стомашното съдържание. За развитието на пневмосклероза важна роля играят нарушенията в проходимостта на бронхите и в лимфо- и кръвообращението. Често заболяването възниква в резултат на алергична реакция на бронхопулмоналната система, която може да се получи от медикаменти.
Пневмосклероза може да бъде локална или дифузна. Локалната обикновено протича без симптоми, което позволява развитието на бронхиектазна болест.
Основните прояви на дифузната пневмосклероза са диспнея, която в началото се случва само по време на физическо натоварване, но по-късно дори по време на покой. Получава се цианоза, която е последица от белодробен емфизем и влошаване на дихателната функция на белите дробове. Кашлицата е причинена от бронхит.
Дифузната пневмосклероза води до намаляването на парциалното налягане на кислорода в белодробните алвеоли и увеличаването на налягането в белодробната артерия. Това води до белодробна хипертония, която е първоначално е резултат от функционалните промени, а по-късно и на морфологични промени. Белодробната хипертония с претоварване на дясната камера на сърцето води до развитие на сърдечна недостатъчност.
Симптоми на пневмосклероза
Клиничната картина се доближава много до тази на бронхиектазната болест. Болният страда от прекалено лесна уморяемост, задух, които се влошават с времето. С развитието на бронхиектазиите се появяват и храчки. Възможно е дишането на бъде по-слабо, с наличието на сухи или влажни свиркащи хрипове.
При дифузната форма на болестта с развитие на измененията в дробовете се развива дихателна и сърдечна недостатъчност.
Диагностициране на пневмосклероза
Състоянието се диагностицира чрез медицински преглед и извършване на рентгенография на белите дробове. Прегледът се състои в преслушване на дробовете и установяване на специфичните свиркащи хрипове. Наличието на изкарана пневмония, туберкулоза или вдишване на опасни прахообразни вещества насочва лекаря към диагнозата пневмосклероза.
Лечение на пневмосклероза
Лечението се състои в прилагане на агенти, които подобряват проходимостта на бронхите. Предписват се антибиотици, сулфаниламиди и кортикостероидни хормони. Сърдечни гликозиди, аминофилин и диуретици се прилагат в случаите на кардиопулмонална недостатъчност. Пневмосклерозата трябва да бъде лекувана навреме, защото може да доведе до много тежки последици.
Рационалното хранене, спирането на тютюнопушене и честите разходки на чист въздух са важна част от лечението на пневмосклероза.
Ранното диагностициране и правилното лечение на всяка една белодробна болест намаляват риска от развитие на пневмосклероза. Поради тази причина при първите прояви на симптоми от страна на белите дробове трябва да се потърси медицинска помощ. Всяка една пневмония трябва да бъде излекувана много добре, като след прекратяването на лечението, пациентът трябва да се увери, че заболяването е напълно излекувано.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
