Белодробен застой представлява остро или хронично нарушение при оттичане на кръвта към лявото предсърдие, при което се наблюдава кръвонапълване на белия дроб и бронхиалните съдове.
Причини за белодробен застой
Това състояние е повлияно най-вече от левостранната сърдечна недостатъчност и митралните пороци. При левостранната сърдечна недостатъчност левият вентрикул не може да изтласка, намиращата се в него кръв. Това води до покачване на диастолното налягане, след което нараства налягането в лявото предсърдие. Покаченото налягане в предсърдието пък е причина за разширение на стената му.
Така като компенсаторна реакция се получава разрастване на миокардните сфинктери в устията на белодробните вени. Това пък пречи на повишаването на налягането в тях. Чак когато налягането в лявото предсърдие се увеличи над 2.67 кРа тази пречка се превъзмогва и количеството на кръвта в белодробните вени се покачва. Така се развива застойна хиперемия в белите дробове.
Симптоми при белодробен застой
Има няколко симптома, които могат да подсказват за наличие на белодробен застой. Един от първите сигнали е появата на суха кашлица. Друг често срещан признак е задухът или така наречената диспнея. Дишането е учестено и задълбочено. Болният не може да се поеме добре въздух.
Тежкият задух, който се появява нощно време, познат като пароксизмална нощна диспнея, също се свързва с белодробния застой. Това състояние се наблюдава при заемане на хоризонтално положение в леглото.
При белодробния застой също така се наблюдават слузести храчки, чуват се хрипове и нетипични звуци при дишане. Състоянието може да се разпознае още по прекомерното изпотяване на пациента и бледата му кожа.
Диагностициране на белодробен застой
За да се диагностицира състоянието, трябва да бъде посетен специалист. На пациента се прави рентгенова снимка, след което се проверява за уголемяването на хилусите. Специалистът може да назначи фитотерапия, биорезонансна терапия или др.
Лечение на белодробен застой
При лечение на белодробния застой трябва да се разработи комплексна програма от специалист. Медицинското лице определя до каква степен на пациента му е необходим покой. В общия случай обаче се смята, че се предпочита намаляване на физическото натоварване.
Сред мерките, които се предприемат, е и намаляване на тютюнопушеното. Тъй като то повлиява отрицателно състоянието. Белодробният застой може да е свързан и със затлъстяване, така че специалистите препоръчват преминаване на здравословна диета с цел сваляне на излишната телесна маса.
В тази връзка може да се препоръчва и извършване на разумно физическо натоварване. В менюто на болния присъстват предимно плодове и зеленчуци. Избягват се тежките храни, мазното и пърженото. Намалява се драстично и употребата на сол.
При белодробен застой от голямо значение са диуретиците. Ако състоянието не е прекалено сериозно, се прилагат тиазидни диуретици, а при по-тежките-бримкови диуретици като фуроземид.
