Какво е венозна недостатъчност
Вените представляват кръвоносни съдове, които пренасят кръв в посока от периферията към сърцето. Те притежават клапи, които са тънки и крехки образувания, съставени от съединителната тъкан на вътрешната обвивка на венозната стена. По форма наподобяват клапите на белодробната артерия и аортата. Здравината им е генетично заложена, а функцията им е да възпрепятстват връщането в обратна посока на отока кръв.
Когато се увредят венозните клапи, част от изпомпваната кръв започва да се връща обратно към долните крайници на тялото, развива се венозна хипертония и се получава разширение на вените. Когато не се лекува състоянието прогресира и се стига до венозна недостатъчност, която с времето се хронифицира.
Венозната недостатъчност е едно от най-разпространените заболявания в света. Тя представлява тежък проблем, особено в страните със силна икономика.
Рискове за венозна недостатъчност
Като рискови фактори за появата на венозна недостатъчност се спрягат: тегло, ръст, период на бременност, начин на хранене и хранителни навици, употреба на орални контрацептиви, вид на професията, постоянно изправено или седнало положение на тялото. Дългото задържане в седнала или права позиция значително увеличават риска от поява на заболяването. Тук оказва роля гравитацията, чрез която кръвта се задържа в краката, тъй като мускулите не могат да се проявяват в много важната роля на помпа за изтласкването й.
Преживяна в миналото дълбока венозна тромбоза и наследствеността са много важни предпоставки за появата на венозна недостатъчност. Твърди се, че генетичните данни се предават в 50% от случаите и засягат много повече жените, отколкото мъжете. Според статистиката в наши дни 30% от възрастното население страдат от венозна недостатъчност.
Симптоми при венозна недостатъчност
Първите прояви на венозна недостатъчност се изразяват в оток на долните крайници, а човекът ги усеща тежки, подути и силно уморени. Размерът на крака видимо се увеличава, а при притискане на кожата с пръст се забелязва вдлъбнатина. Това е първоначалната венозна недостатъчност. По време на следващия етап се наблюдават тънки и мрежовидни сини венички, които всъщност представляват разширени венули, появяващи се около външната част на бедрата и глезените. С течение на времето вените започват да се уголемяват и вече стават ясно видими, а болният усеща болка.
По време на третия стадий на заболяването се наблюдават изразени релефни вени, които са уголемени и силно изпъкнали над повърхността на кожата.
Появяват се отоци по глезените, сърбежи, нощно схващане на краката и червеникаво-кафяво пигментиране на кожата. В крайният стадий на венозната недостатъчност симптомите значително се влошават, образуват се язви и екземи, които могат да причинят кръвоизливи.
Първоначалните симптоми на заболяването много често са пренебрегвани, а болният търси помощ, едва когато положението се утежнява. Проявите на напредналата венозна недостатъчност най-общо включват: тежки мускулни крампи; затруднения при ходене и усещане за болка в изправено положение; парене, сърбеж и излющване на кожата; промяна в цвета на кожата; намаляване на чувствителността; болка и усещане за затопляне; мравучкане.
Диагностициране на венозна недостатъчност
Лекарят снема подробна анамнеза и провежда физикален преглед, по време на който открива характерните промени на вените. За да се потвърди с точност диагнозата се назначават някои изследвания. Доплер изследването използва високочестотни звукови вълни, чрез които се обследва състоянието на клапите. Измерва се и кръвния оток на вените и се отхвърля наличието на тромби.
Друго изследване, което се прилага е венографията. Във вената се инжектира специално контрастно вещество, а с помощта на рентгенови лъчи се наблюдава състоянието на вените и по този начин се откриват тромби, ако имат такива.
Лечение на венозна недостатъчност
Колкото по-рано се открие наличието на проблема, толкова по-ефективно е лечението. При венозна недостатъчност в начален стадий се назначава еластична компресия – бельо, състоящо се от специални лечебни бинтове. Склеротерапията е друг метод за лечение, при който в засегнатата вена се вкарват склерозанти – вещества, слепващи кръвоносния съд като с времето успяват на да насочат кръвта към здравите вени.
Назначават се и медикаменти, които се прилагат за период до три месеца. Аспиринът е много полезен при това заболяване, защото разрежда кръвта и облекчава движението и по кръвоносните съдове.
Съществуват и редица мехлеми и кремове, които съдържат хепарин /подобно на аспирина, той разрежда кръвта/ и успяват да намалят значително болката. Много често мехлемите се използват в комбинация с медицинското бельо.
Когато всички методи на лечение се изчерпат, но състоянието не се подобрява лекарите пристъпват към операция. Тя се налага и когато вените са изпъкнали от кисти, които личат дори под плътни чорапи.
Хранене при венозна недостатъчност
Препоръчва се прием на повече плодове и зеленчуци, защото съдържат съединителна тъкан, която укрепва кръвоносните съдове. Риба и морски дарове, лимони, гроздов сок, чесън и лук намаляват нивото на протромбина.
Необходимо е да се ограничат мазни, солени и твърде лютиви ястия. Наднорменото тегло влошава състоянието на вените, затова болният трябва да работи в насока намаляване на теглото.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
