Дихателната недостатъчност представлява болестен процес, при който се наблюдава нарушение в обмена на кислород и въглероден диоксид в белите дробове.
Причините за появата на дихателна недостатъчност са редица. На първо място това са заболявания на белите дробове и дихателните пътища, които могат да бъдат: плеврални увреждания /пневмоторакс/; обструкция на дихателните пътища /попадане на чуждо тяло, оток и стеноза на ларинкса, проблеми с трахеята и бронхите/; белодробни заболявания /пневмония, белодробни абсцеси, бронхиална астма, тромбоемболизъм/; деформации на гръдния кош /фрактура на ребрата, сколиоза, травма в гърдите/.
Сърдечно-съдовите заболявания също могат да отключат появата на дихателна недостатъчност. Сред тях спадат вродените пороци на сърцето, левостранната сърдечна недостатъчност, остра исхемия на миокарда, различни ритъмни нарушения. Нервомускулните заболявания също са опасен фактор. Това са тумори, мозъчен инсулт, травми, мускулна дистрофия, полиомиелит.
Отравянията с арсен, фосфор, алкохол и различни медикаменти много често могат да предизвикат дихателна недостатъчност. Промените в кръвта /остра кръвозагуба/, нарушените показатели при ендокринни, чернодробни и бъбречни заболявания също играят важна роля.
Видове дихателна недостатъчност
Според бързината на развитие, дихателната недостатъчност бива два вида – остра и хронична. При острата дихателна недостатъчност се получава нарушение в газовата обмяна на белия дроб, което трае от няколко часа до няколко дни. Тя прогресира много бързо, поради което тялото няма време да се адаптира към рязко възникналите нарушения. Острата дихателна недостатъчност е животозастрашаващо състояние.
Хроничната дихателна недостатъчност протича с постепенно снижение на парциалното налягане на кислорода, който се намира в артериалната кръв. Тя може да се развива в продължение на месеци, дори години. Именно това бавно протичане позволява на организма да се адаптира към настъпващите изменения чрез включването на определени компесаторни механизми. Хроничната дихателна недостатъчност протича в две фази – латентна и манифестна.
Симптоми при дихателна недостатъчност
Най-характерните прояви са задух и учестено дишане. В много случаи се появява и цианоза, но тя не е задължителен белег на дихателната недостатъчност. При възникване на цианоза по устните и езика може да се установи и наличието на тежка хипоксемия. Появяват се ритъмни нарушения, тахикардия и хипертония. Засегнатите са възбудени и неспокойни, много често объркани и с говорни проблеми. В някои случаи се появява тежко главоболие.
Главоболието се засилва нощем, появява се безсъние и раздразнителност, еуфория, депресия, неспокойствие и дезориентираност. Понякога се стига до нарушения в съзнанието, мускулни потрепвания и тремор в областта на ръцете, изпадане в кома. Наблюдават се симптоми от страна на очите – нарушаване на зрението, кръвоизливи в конюнктивата, разширение на вените и цианоза в ретината.
Дихателната недостатъчност е състояние, което може да тежки усложнения – белодробен тромбоемболизъм, кървене от страна на гастроинтестиналния тракт, сепсис, инфекции и сериозни ритъмни нарушения.
Диагностика на дихателна недостатъчност
Поставянето на диагнозата се извършва чрез назначаването на редица лабораторни изследвания. Задължително трябва да се направи кръвно-газов анализ на артериалната кръв, за да се определят изменения в някои от нейните параметри. Правят се и рентгенография на гръден кош, електоркардиограма и физикално изследване.
Лечение на дихателна недостатъчност
На първо място задължително трябва да се осигури свободна проходимост в дихателните пътища. Засегнатото лице трябва да се постави в странично положение, а за да се избегне аспирацията на течности чрез помпа се аспирират секретите от горните дихателни пътища. За да се коригира хипоксемията се прилага кислородотерапия. При възникване на инфекция се назначават специфични антибиотици. Болните от остра сърдечна недостатъчност, които имат пристъп на дихателна недостатъчност трябва да бъдат хоспитализирани незабавно.
Профилактиката на дихателната недостатъчност се изразява в ранно премахване на състоянията и заболявания, които могат да я отключат. Една от най-успешните превантивни мерки е отказът от тютюнопушене.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
