Белодробната недостатъчност представлява състояние, при което белите дробове не могат да поддържат нормалното съдържание на кислород, а по-късно и на въглероден диоксид в артериалната кръв. Съдържанието на кислород в артериалната кръв се намалява, а на въглеродни диоксид се увеличава.
Най-честата причина за хронична белодробна недостатъчност са бронхиалната астма, хроничният бронхит и белодробният емфизем. Останалите дифузни заболявания на белия дроб също могат да причинят белодробна недостатъчност.
Белодробната недостатъчност може да се дължи на ХОББ, бронхиектазна болест, пневмония, инфекция на горните дихателни пътища, миастения гравис, муковисцидоза, тютюнопушене, бронхогенен карцином, саркоидоза, пневмоторакс, туберкулоза.
Белодробните заболявания в началото водят до частична дихателна недостатъчност. Докато вентилацията може да бъде повишавана в достатъчна степен, парциалното напрежение на въглеродния диоксид остава нормално или се понижава. При наличие на вентилаторна недостатъчност винаги е налице тотална дихателна недостатъчност – хипоксемия с хиперкапния.
Симптоми при белодробна недостатъчност
В началото белодробна недостатъчност се появява само при физически усилия, по-късно постепенно и незабелязано се превръща в постоянна. Най-важните прояви на хроничната белодробна недостатъчност включват дихателна енцефалопатия, цианоза, повишен хематокрит, хипоксемични чернодробни увреждания.
Клиничните прояви основно се определят от ефекта на хиперкапнията и хипоксемията върху органите и тъканите. Повечето болни с белодробна недостатъчност имат постоянен задух, който е изразен в различен начин.
Цианозата е най-важен клиничен белег на хроничната белодробна недостатъчност, но цианозата не показва строга зависимост със степента на хипоксемия. Липсата на цианоза съвсем не изключва наличието на белодробна недостатъчност.
Белодробната цианоза се различава от сърдечната по типичната локализация на конюнктивите, езика, небцето, вътрешната страна на бузите и устните.
Дихателната енцефалопатия се изразява с главоболие, сънливост, безсъние, раздразнителност, нарушено съзнание, дезориентираност, цианоза, разширени вени, кръвоизливи по конюнктивите.
Синдромът на хиперкинетично състояние на сърдечно-съдовата система включва повишен минутен обем, разширени кожни венозни съдове, топли крайници, синусова тахикардия и др.
Диагностициране на белодробна недостатъчност
Диагнозата се поставя на базата на редица лабораторни изследвания. Прави се физикално изследване, рентгенография, кръвно-газов анализ на артериалната кръв.
Лечение на белодробна недостатъчност
Успешното лечение на белодробната недостатъчност изисква познаването от страна на лекаря на редица особености и възможни рискове, свързани с особеностите на състоянието и различните увреждания, които могат да изникнат.
Основните принципи в лечението на белодробната недостатъчност се изразяват в спешност на мероприятията, които трябва да се извършат; комплектност и етапност на приложената терапия; контрол на лечебните мероприятия.
Назначават се инхалации на антибиотици, които се прилагат по специална програма. Хроничната белодробна недостатъчност е сериозно състояние, което изисква прилагането на скъпоструващи лекарства за поддържане на жизнените функции.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
