Хипертиреоидизмът е състояние, при което се наблюдава свръхсекреция на хормони на щитовидната жлеза – тироксин и трийодтиронин. Те участват в регулирането на метаболизма във всички клетки на човешкото тяло, а повишението в нивата им в кръвта води до ускоряването на метаболизма и разграждането на запасните мазнини в тялото.
Най-честата причина за появата на хипертиреоидизъм е болестта на Грейвс (Базедова болсет) – автоимунно заболяване, което засяга щитовидната жлеза. Друга причина за появата на хипертиреоидизъм може да бъде аденом – доброкачествен тумор в жлезата; възпаление на щитовидната жлеза; следродов тиреоидит и др.
Хипертиреоидизмът може да доведе до животозастрашаващи усложнения. Среща се по-често при жените, отколкото при мъжете. Хора над 50-годишна възраст, който боледуват от атеросклероза са застрашени в по-голяма степен от появата на хипертиреоидизъм.
Хипертиреоидизмът може да възникне, когато щитовидната жлеза е атакувана от собствената си имунна система, което е причина за свръхактивност и производството на прекалено големи количества хормони. Това е форма на хипертиреоидизъм, която се явява вид автоимунно заболяване на щитовидната жлеза.
Хипертиреоидизъм може да възникне и поради растежа на възлите на щитовидната жлеза. Възлите от своя страна представлява доброкачествени кисти, които произвеждат допълнително количество хормони, което води до много високи нива на тези хормони в организма.
Симптоми при хипертиреоидизъм
Обикновено това състояние се характеризира с нервност и раздразнителност, безпокойство, безсъние, ускорено дишане, учестен пулс, загуба на апетит, мускулна слабост, треперене на ръцете. В някои случаи настъпва увреждане на зрението /например двойно виждане/.
Когато хипертиреоидизмът се дължи на възпаление в щитовидната жлеза, повишението на хормоналните нива може да бъде временно, след което преминава в понижение – хипотиреоидизъм. Болните се разплакват без причина, при мъжете се наблюдава полова слабост, а при жените менструални смущения. В по-късен стадий на заболяването се наблюдава изпъкване на очните ябълки /винаги симетрично за двете очи/ и появата на гуша. В някои случаи косата оредява, а кожата става мека, топла и влажна.
Диагностициране на хипертиреоидизъм
При подозрение за свръхсекреция на хормони от щитовидната жлеза се пристъпва към измерване нивата на щитовидните хормони в кръвта. За идентифициране на болест на Хашимото или Грейвс се измерват и нивата на някои ензими или антитела. Диференциалната диагноза може да включва и назначаването на сцинтография, при която щитовидната жлеза се визуализира с помощта на специализирана апаратура.
Лечение на хипертиреоидизъм
В зависимост от причината и вида на хипертиреоидизъм лекуващият лекар назначава специфична лекарствена терапия. Когато става въпрос за послеродов тиреоидит, специалистът може да изчака състоянието да мине от само себе си, както се получава в повечето случаи. Лекарят може да назначи тиреостатици за понижаване нивата на хормоните.
Високите първоначални тиреостатици могат да причинят временен хипотиреоидизъм. Това може да наложи временен прием на щитовидни хормони. Изпъкналите очни ябълки се лекуват с рентгенова терапия и глюкокортикостероиди. Ако настъпи рецидив се пристъпва към оперативно лечение – пълно или частично премахване на щитовидната жлеза.
Навременната диагноза и лечение на състоянието може да доведат до много добра прогноза или дори пълно излекуване в някои случаи. Благодарение на редовни медицински грижи и наблюдение, много хора с този проблем живеят активно, а продължителността на живота им е напълно нормална.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!