Калият представлява един от основните електролити в човешкото тяло, локализиран вътреклетъчно. Само 2% от калия се откриват в серума. Елементът навлиза в организма чрез храната. Референтните му стойности са между 3.5-5 mmol/l.
Хипокалиемията рядко се дължи на намаления прием на калий с храната. По-честата причина е повишена загуба на калий от организма. Загуба на калий от страна на чревния тракт се наблюдава при диария, повръщане, използване на лаксативи.
Организмът може да загуби калий и през бъбреците. Това се случва при повишени кортикостероидни нива /прием на кортикостероиди, синдром на Кушинг/; при употреба на диуретични медикаменти; ниски нива на магнезий; повишени нива на алдостерон. Хипокалиемията може да възникне в резултат на употребата на преднизон, аминогликозиди и др.
Някои изследвания свързват ниските нива на калий в кръвта с високо кръвно налягане. Достатъчното количество от този важен минерал, заедно с намаляване на теглото /в случай на нужда/ и физическата активност гарантират здраво сърце според някои специалисти.
Симптоми при хипокалиемия
Симптомите при хипокалиемия са твърде неспецифични и основно засягат мускулната и сърдечната функции. Характерни са мускулната слабост и умората. В редки случаи мускулната слабост може да прогресира до парализа. Засегнатите лица имат мускулни крампи, палпитации.
В резултат от слабост на дихателните мускули се получава тахикардия и тахипнея. Сухожилните рефлекси са силно потиснати, дори напълно отсъстващи. В по-тежките случаи хипокалиемията може да доведе до твърде опасни нарушения на сърдечния ритъм.
Диагностициране на хипокалиемия
За потвърждаване на диагнозата хипокалиемия е необходимо да се направят ЕКГ и кръвни тестове. Обикновено състоянието се установява вторично, в резултат от изследване по друг повод. Така например, при повръщане или диария електролитите се изследват заради дехидратацията; хипертониците пък често проследяват своите калиеви нива по повод приема на диуретици.
Лечение на хипокалиемия
Лечението на хипокалиемия се провежда със заместителна терапия с калий, приеман перорално или парентерално. Начинът на прием се определя от индивидуалните особености на пациента и точната причина за възникването на хипокалиемия. Препоръчва се консумация на богати на калий храни.
При пациенти, които приемат диуретици се назначава калий перорално в малки количества. Другият вариант е предписването на калий-съхраняващи диуретици. Интравенозното вливане на калий трябва да се извършва бавно, защото твърде бързото му въвеждане може да предизвика вентрикуларна тахикардия.
Богати на калий храни
Богати източници на калий са плодове/особено цитрусите/, банани, ягоди, авокадо, кайсии, зелени зеленчуци, слънчоглед, зеленчуци като гъби, грах, домати, плодовите сокове, месо /риба, пуешко, говеждо/. 100 г авокадо съдържат 485 мг калий, напълно достатъчно, за да набави необходимата дневна доза на организма. Консумирайте авокадото на салати.
Подправките много често присъстват в хомеопатията и това никак не е случайно. Хранителните им качества са познати още в далечното минало. Най-много калий има в див керевиз, куркума, естрагон, риган шафран, сух кориандър, сух магданоз. Сладкият и лютивият червен пипер също съдържат големи количества калий.
Сред ядките най-богат на калий е шам фъстъкът, следван от кестени, бадеми, лешници, кашу и орехи. От всички семена най-богати на калий са тиквените и слънчогледовите семки, както и лененото семе.
Калият в плодовете, в комбинация с калция от млякото спомага за заздравяването на костната система и предпазва от остеопороза. Необходимо е да се намали солта, кафето и алкохолът, защото те снижават нивата на калий в кръвта. При нормално здравословно състояние, правилният хранителен режим е достатъчен за набавяне на калий.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
