Дюстабан /плоскостъпие, плоско стъпало/ представлява състояние, при което се наблюдава падане на медиалния свод – извивката от вътрешната страна на ходилото, която започва от петата и стига до основата на пръстите.
Хората с дюстабан определят състоянието по-скоро като състояние, а не като заболяване. Това е, защото през по-голямата част от времето живеят с него без особено тежки оплаквания или с епизодични прояви на тежест и умора, след продължително ходене и стоене.
Нормалното ходило има три свода - два надлъжни /латерален и медиален/ и един напречен свод. Медиалният надлъжен свод се намира по протежение на вътрешния ръб на ходилото и е с най-голяма извивка по средата.
Латералният надлъжен свод е по-стабилен и по-слабо изразен. Намира се от вътрешната страна на ходилото. Напречният свод е най-слабо изразен от трите свода, а най-високата му точка се намира при втората клиновидна и предно-ходилна кост.
Именно благодарение на тези сводове ходилото се опира в земята на три точки – ставата на първи пръст, ставата на пети пръст и петната кост. Заедно сводовете играят ролята на своеобразен амортисьор, а наличието им осигурява оптимални условия за работа на мускулите. Без тях мускулите ще се претоварват много бързо.
Видове дюстабан
Дюстабан може да бъде вроден и придобит. Вроденият дюстабан съставя около 5% от всички случаи и се дължи на различни вродени малформации на ходилото. Останалите 95% се придобиват впоследствие, като се среща във всички възрастови групи. 10% от тези 95% се дължат на заболявания като рахит, травми и парализа.
Във всички останали случаи става въпрос за т.нар. статично плоско ходило. При него натоварването, което въздейства на ходилата надвишава възможността на мускулно-свързочния апарат да поддържа сводовете. Причина за това могат да бъдат наднормено тегло, често претоварване на ходилото при професии, които налагат продължителен стоеж, както и изборът на неподходящи обувки.
Най-често спада медиалният свод или всички сводове заедно, но не е изключено да пострада и само напречният свод. Последното явление се обозначава като напречно плоскостъпие и обикновено причината за него са именно тесните и неудобни обувки, особено ако са с висок ток. Определени генетични фактори също спомагат за развитието на дюстабан.
Съществува понятието лъжлив дюстабан. При него няма спадане на сводовете, но цялото ходило в контакт със земната повърхност. Предимно се среща при професионални спортисти.
Симптоми при дюстабан
Страдащите от дюстабан в началото се оплакват от по-лесна умореямост и чувство за тежест в ходилата след натоварване. Спадането на сводовете често може да се види и визуално, като ходилото е видимо удължено и разширено. Не е изключено да се увеличи и номерът на обувките.
Походката на човек с дюстабан става по-тромава и несигурна, с широко разтваряне на краката и по-голям размах на ръцете. Цялата осанка се променя, а тялото придобива неестествено положение. Обувките се изнасят предимно от вътрешната страна на ходилото.
Диагностициране на дюстабан
Диагнозата трябва да се постави от ортопед, но и в домашни условия може да установите дали имате плоскостъпие. За целта направете отпечатък на ходилото върху лист хартия, като предварително го намажете с мазен мехлем. Ако ширината на отпечатъка в средата е повече от 1/3 от ширината на ходилото, значи може да имате дюстабан в някаква степен. Естествено най-добре се консултирайте с лекар, който определят степента на дюстабан.
Лечение на дюстабан
Лечението на дюстабан основно бива оперативно и консервативно. До оперативното лечение много рядко се прибягва и то при тежки форми на заболяването. Консервативното лечение включва различни средства, но при хора в напредналата възраст, които дълго време страдат от дюстабан, лечението е по-скоро симптоматично. Възстановяването на сводовете може да се получи преди да е завършило пълното развитие на стъпалото или ако дюстабанът е отскоро.
Сред най-добрите лечебни средства са ходенето на бос крак, особено на неравен терен или по пясък. Мануалните техники и масажът също имат добър ефект. Ортопедични стелки, приложени с цел лечение са сравнително неефективни, но за сметка на това са безценни за облекчаване на болките в краката.
Профилактика на дюстабан
При профилактиката трябва да се обърне специално внимание на децата. Още при прохождането на детето се препоръчва дразнене на ходилото с цел засилване тонуса на мускулите, които поддържат свода. Подборът на обувките на детето също е много важен. Те трябва да обхващат плътно глезена и крачето, но не бива да са прекалено тесни.
В предната си част подметката трябва да е мека и еластична, а задната част да е здрава и твърда, за да задържи петата в правилно положение. Към профилактичните мерки за деца и възрастни, освен изборът на удобни обувки се препоръчва избягване на продължително стоене и намаляване на килограмите, когато това е необходимо.
Усложнения при дюстабан
На пръв поглед безобидното плоскостъпие може да се превърне в предразполагащ фактор за развитие на много проблеми с опорно-двигателния тракт. До какви усложнения точно ще се стигне зависи от степента на тежест на дюстабана, от колко време датира, от двигателната активност и възрастта на пациента и др.
Възможно е да се стигне до мазоли, увреждане на глезенната става, промяна в центъра на тежестта, разширени вени, шипове, болки в кръста. Едно от най-тежките усложнения, в резултат на дюстабан е лумбалната дискова херния.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
