Рефлексът представлява всяка една реакция отговор, която се появява задължително и почти автоматично в резултат на определено въздействие. Рефлексът е закономерна, неволева секреторна или двигателна реакция в отговор на определено сетивно дразнене.
Рефлексите се явяват най-простата форма на двигателна активност, чрез която се осъществяват най-елементарните приспособителни функции на тялото.
Рефлексната функция е основна и специфична за нервната система.
Движението, дишането, поддържането на позата и сърдечната честота се контролират рефлекторно. Анализирането на рефлексната дейност в клиничната неврология е важен компонент на диагностичните процеси.
Рефлексите се реализират на нивото на точно определени нервни пътища и структури, наречени рефлексна дъга. Тази дъга се състои от пет основни компонента:
Рецептор – възприема сетивното дразнене и го преобразува от определен вид физическа енергия в нервен импулс – процес на сензорна трансдукция.
Аферентна част – сетивен нервен проводник, който отвежда нервния импулс от рецептора към централната нервна система.
Превключвателна част – състои се от група неврони, разположени най-вече в гръбначния стълб и мозъчния ствол.
Еферентна част – състои се от двигателни нервни проводници, които отвеждат нервния импулс от централната нервна система до инервираните от тях мускули.
Ефектор – мускули, мускулни групи или жлези, които осъществяват реакцията отговор.
Видове рефлекси
Рефлексите са два основни вода – условни и безусловни. Безусловните рефлекси са вродени, тъй като се предават от поколение на поколение и се проявяват още със самото раждане. Те са хранителни, защитни, префлекси за продължение на рода и др.
Условните рефлекси се придобиват по време на индивидуалното развитие. Пример за такъв рефлекс е отделянето на храносмилателни сокове при вида на апетитна храна. Условните рефлекси са индивидуални – възникват в отделния човек и съществуват само под действие на даден фактор.
Причини за нарушени рефлекси
Нарушенията в нормалните рефлекси могат да са резултат както на органично увреждане, така и на дисфункция.
Хипорефлексия – наблюдава се при наличието на болестен процес, който нарушава провеждането на нервния импулс по сегментната рефлексна дъга. Получава се най-вече при увреждания на периферните нерви, плексуси; при засягане на ефекторните мускули; при увреждания на гръбначномозъчните сегменти, на чиито нива се сключва рефлексната дъга на съответния рефлекс.
Хипорефлексията се характеризира с повишен праг на дразнимост, малка амплитуда и бавен отговор.
Хиперрефлексия – изразява се в болестно усилени рефлекси. Тя може да бъде обща /генерализирана/ или едностранна /ограничена/. Хиперрефлексията се характеризира със снижен праг на дразнимост и кратък латентен период; увеличена амплитуда и скорост на мускулното съкращение.
Анизорефлексия – има при асиметрия ляво-дясно при изследване на рефлексите. Може да е резултат от едностранна хипер или хипорефлексия.
Арефлексия – представлява липса на реакция отговор. Получава се при пълно прекъсване на рефлексната дъга. Набюдава се при дълготрайно притискане и нарушаване на кръвоснабдяването с последваща дегенерация и атрофия; при тежки травми; при шокови състояния.
Симптоми при нарушени рефлекси
Симптомите при нарушените рефлекси се свързват с повишения или намален отговор спрямо действието на определен дразнител. Възможно е да се появят спазми, нарушения усещания в засегнатата зона, ненормално отреагиране на повърхностно дразнене.
Диагностициране на нарушени рефлекси
Както стана ясно, нарушени рефлекси могат да се получат в резултат на редица болестни промени и състояния. Сами по себе си те не са заболяване, а симптом за проблем.
Определя се вида на нарушените рефлекси и се назначават тестове и изследвания, които да установят точната причина.
Лечение на нарушени рефлекси
Лечението е строго индивидуално, назначава се според основното заболяване, вида на нарушения рефлекс и общото състояние на пациента.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
