Очните проблеми и заболявания настъпват в резултат на болестни процеси в различните структури на окото, поради функционални смущения както в очите, така и в други части на тялото. Увреденото зрение не е последица на подобни болестни промени, а на неспособността на окото да се нагоди към физиологическия акт на зрението.
Видове очни заболявания
Макулна дегенерация – дегенеративно заболяване, засягащо ретината, което причинява прогресивна загуба на централно зрение. Развива се след 60-годишна възраст, като се уврежда макулата – онази част от зрението, която отговаря за централното зрение. Рисковите фактори за макулна дегенерация са възраст, тютюнопушене, генетични дефекти, фамилно обременяване, висок холестерол и кръвно налягане, прекален прием на мазнини, излагане на слънчева светлина.
В голяма част от случаите, макулната дегенерация има бавен и прогресивен ход. Основните симптоми са засегнато централно зрение, затрудняване при разпознаване на близки лица, затруднено цветоусещане, халюцинации и др. Ранното поставяне на диагнозата е от съществено значение. Лечението на макулната дегенерация е напълно комплексно. Трябва да започне възможно най-рано.
Глаукома – заболяване, при което главният признак е повишеното вътреочно налягане. Под това налягане се появяват тъканни нарушения в зрителния нерв, които се проявяват с постепенно отпадане на зрителното поле. Болестните процеси завършват с пълна слепота и на двете очи. Най-честата форма на глаукома е откритоъгълната. Вътреочното налягане нараства бавно и постепенно, което обуславя липсата на оплаквания. С това може да се обясни късното поставяне на диагнозата. Вече късни симптоми на глаукомата са петната в зрителното поле.
Лечението на глаукомата бива оперативно и медикаментозно. В началото винаги се започва с медикаментозно лечение, като се използват различни групи медикаменти. Едва след това се прибягва и към оперативната намеса.
Катаракта – позната още като перде. Това е болестно патологично състояние, при което се появява потъмняване на лещата в резултат на което се наблюдава зрението. В началото на болестта се появяват проблеми при четене и шофиране, но с течение на времето се затруднява разпознаването на предмети и лица.
Основните симптоми при катаракта са неясно и замъглено зрение, повишена чувствителност към светлина, двойно виждане, отслабено нощно зрение. Поставянето на диагнозата се извършва след офталмологичен преглед и офталмоскопия. Освен това може да се направят изследване на очното дъно и определяне на вътреочното налягане. Консервативното лечение при катаракта не дава резултати и не може да бъде алтернатива на оперативното. Нещо повече – дори забавя процеса на лечение. Единственият възможен избор за лечение на катаракта е оперативната интервенция.
Кривогледство – отклонение на едното око при запазен нервно-мускулен апарат. Най-общо кривогледството е дефект на зрението, при който очите не са разположени симетрично. Причините за появата на кривогледството са много, но най-честите са различен диоптър на очите и нарушен баланс между действието на външните очни мускули. При около половината от случаите кривогледството е вродено състояние, но има и наследствен елемент.
Отклонението в очите може да бъде периодично или постоянно. В редки случаи кривогледството в ранна детска възраст може да е сигнал за сериозно очно заболяване.
Според вида на кривогледството и причината за появата му, лечението може да бъде с очила или оперативно. Очилата помагат за по-ясно фокусиране на обектите и допринасят за изправянето на очите.
Късогледство – състояние, при което виждането надалеч е нарушено. Наблюдава се несъответствие между пречупвателната способност на окото и предно-задния размер на окото. Хората с късогледство не виждат ясно предметите, разположени надалеч.
Причините за късогледство не са напълно изяснени. Голямо значение се отдава на фамилната обремененост, а фактори като начин на хранене, гледане на телевизия, компютри, четене може би оказват влияние. Основното оплакване при късогледство е невъзможността за фокусиране на обекти, които са разположени на разстояние. Други симптоми са често главоболие и лесна преумора на очите.
Лечението на късогледството се осъществява чрез носене на коригиращи очила, лещи или хирургическа намеса. Рядко късогледството води до сериозни усложнения, но при ненавременното лечение високостепенното късогледство може да стане причина за развитие на макулна дегенерация, глаукома, отлепване на ретината и кривогледство.
Далекогледство – образът се формира зад ретината. Намален е предно-задният размер на очната ябълка. Хората с далекогледство изпитват затруднение с фокусиране на близко разположени предмети. При възрастните хора се наблюдава старческо далекогледство.
Амблиопия – това е състояние на намалено зрение, двустранно или едностранно. Амблиопията може да бъде функционална и органична. Органичната амблиопия е необратима, докато при функционалната промените до известна степен са обратими. Основната причина за амблиопията е намалената употреба на окото /стимулацията на рецепторите в ретината е намалена/.
Амблиопията се наблюдава по-често при деца, които страдат от кривогледство. Желателно е корекцията на състоянието да се извърши още преди навършване на 6-месечна възраст. Резултатите от проведеното лечение зависят от тежестта на състоянието и възрастта на детето.
Ечемик – представлява изолирано възпаление на някои жлези в клепача. Основно има два вида ечемик – вътрешен и външен. Ечемикът не е заразен, като жените страдат по-често от този проблем. Обяснението е много просто – те докосват очите си по-често, защото се гримират.
Най-често ечемикът се получава след докосване на очите с мръсни ръце. Краят на окото започва да сърби, след което подпухва. В продължение на няколко дни отокът се увеличава, след това се образува гнойник. Ечемикът не бива да се оставя без лечение, защото може да се стигне до гнойно възпаление на очната ябълка.
Конюнктивит – възпаление на конюнктивата, породено от разнообразни причини. Основният отличителен белег е зачервяването на окото. Конюнктивитите могат да бъдат катарални, гнойни, фибринозни, мукозно-гнойни, хламидийни, алергични, автоимунни и други. Оплакванията при повечето видове конюнктивит са доста неспецифични – усещане за чуждо тяло в окото, парене, сърбеж, зачервяване.
Лечението на конюнктивита е многообразно и зависи от причинителя, стадия на заболяването, възрастта на пациента и други обективни критерии. Най-често лечението се изразява в поддържането на добра очна хигиена, прилагането на различни антибиотични капки и мазила.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
