Кресонът (Lepidium sativum) е водно растение. Известен е на човечеството още от древността, със своите невероятни лечебни дарби. Той е бил едно от първите растения, които човечеството започва да култивира.
Гръцките и персийските войници са го използвали като средство за по-добър тонус и издръжливост. Днес не дотам популярен, той тепърва ще възвръща почитта си към него, тъй като е обявен от специалистите за една от суперхраните.
Водното растение е сочно и яркозелено. Притежава гладки месести стебла, обсипани с листенца с формата на сърца и малки бели цветчета на върховете. В кулинарията се използва главно култивираният градински кресон.
За лечебните свойства на кресона говорят множество исторически данни. Индианците от Северна Америка например са го използвали при болки в бъбреците и черния дроб, и за разбиване на жлъчни камъни.
Смята се, че той има способността да пречиства тези органи. Известният английски билкар от ХVІІ век пък - Никълъс Кълпепър, препоръчвал тази горчива, лютива и възбуждаща билка за изчистване на лицето от пъпки и петна.
В Англия се смятало, че кресонът предпазвал от скорбут. С това растението си е спечелило прозвището „хлябът на бедняците”, поради зародилата се тогава традиция хората от работническата класа да закусват сутрин със сандвич с кресон или само с кресон, ако не са могли да си позволят хляб. Хипократ от своя страна е основал първата болница близо до поток, край който растял кресон, за да използва свежите стебла на растението за лечение на пациентите си.
Кресонът е растение, богато на витамини А и С, както и на фолати, калций, желязо и витамин Е. Съдържа и разнообразни химични вещества, сред които глюкозинолати, лутеин, флавоноиди, хидроканелени киселини. 80 гр от растението осигуряват на организма препоръчителните пет порции плодове и зеленчуци на ден.
Кресон и пърхот
В народната медицина се препоръчват и различни настойки, отвари и масла от кресон. За целта се използват както пресни, така и сухи растения. За предпочитане обаче са пресните. При пърхот и лющене на кожата кресонът се прилага външно. Правят се превръзки и компреси със смачкан до каша зеленчук. Може също така засегнатите места да се търкат със зелените листа или да се мажат със пресен сок от кресона.
Кресон и бъбреците
Както беше споменато, още преди хиляди години хората са установили лечебните свойства на кресона върху бъбреците. Растението е добър диуретик. Той стимулира отделянето на урина и така помага за очистването на организма от токсини.
По този начин подпомага работа на бъбреците, като улеснява уринирането и облекчава и проблемите с пикочния мехур. Кресонът се използва и за разбиване на камъни в бъбреците или пикочния мехур.
