Отосклероза, позната още като отоспонгиоза представлява невъзпалително заболяване, което засяга костния лабиринт на вътрешното ухо. Развива се дистрофичен процес, който с течение на времето води до обездвижване на стремето. Стремето е важен елемент от ухото, защото предава директно трептенето на мембраната, която е част от лабиринта на вътрешното ухо. Причините за възникване на отосклероза не са напълно уточнени.
Съществуват различни теории, които обясняват възможните причини за обездвижването на стремето на вътрешното ухо. Някои специалисти смятат, че наследствеността е много важен момент за развитието на заболяването.
Ендокринните фактори също са предразполагащи – това предположение се основава на факта, че жените боледуват по-често от мъжете, а също и от факта, че симптомите се усилват по време на менструация или бременност. Звуковата травма също е фактор, който предизвиква отосклероза.
Основният механизъм, по който се засяга слуха при отосклероза е натрупването на костна тъкан в лабиринта на т.нар. мембранно прозорче. Към него е свързано стремето, което предизвиква звуковите вълни от тъпанчето. Натрупването на костна тъкан обездвижва стремето. Така предаването на звуковата вълна става невъзможно и се стига до глухота.
Отосклерозата почти винаги е двустранна, но понякога не е симетрична. Когато разликата в слуха на двете уши е голяма, болните приемат само по-зле чуващото ухо за засегнато.
Симптоми при отосклероза
Отсклерозата започва постепенно и има сравнително бавно развитие. Първият симптом е шум в ушите, а по-късно засегнатият се оплаква от намаление на слуха. Отначало слухът е намален само в едното ухо, но след това се засяга и другото. Болестните симптоми се засилват по време на стрес и умора, а при жените, както споменахме – при цикъл и бременност.
С развитието на заболяването слухът намалява прогресивно и дори може да се стигне до глухота. Характерна проява за отосклерозата е, че болният чува по-добре в шумна обстановка.
Този признак е познат като паракузис. Засегнатите лица са физически здрави и общото им състояние е добро.
Диагностициране на отосклероза
Поставянето на диагноза отосклероза се поставя на данни анамнезата, аудиометрия и отоскопично изследване. Отоскопията представлява изследване на ухото с отоскоп, по време на което се виждат характерни изменения в тъпанчето.
Кожата на слуховия канал е нежна, суха и с намалена сетивност. Отосклерозата е много сериозно заболяване, поради което при първите болестни симптоми трябва да се потърси лекарска помощ.
В някои случаи диагнозата може да се обърка с други проблеми. Някои черепно-мозъчни травми нарушават целостта на слуховата верига и водят до симптоми, подобни на отосклерозата. Вродени малформации също могат да затруднят предаването на звуковия сигнал.
Лечение на отосклероза
За съжаление, отосклерозата не може да се третира с консервативно лечение, защото то не дава желаните резултати. В повечето случаи се прилага оперативно лечение.
Основният оперативен метод е стапедопластиката, по време на която се премахва склерозиралото от заболяването стреме и вместо него се поставят подходящи протези от тефлон, полиетилен и др.
Целта на оперативното лечение е да се постигне значително и най-вече трайно подобрение на слуха. Още преди операцията, въз основа на направените тестове може да се предположи какъв ще бъде резултата. При някои пациенти, въпреки усилията на лекаря, оперативното лечение не е ефективно поради трайно засягане на вътрешното ухо. На такива пациенти се препоръчва слагането на слухов апарат.
Подобрение на слуха трябва да се очаква веднага след извършването на успешна операция. Поради превръзката пациентите не винаги го забелязват. Много често слухът продължава да се подобрява в продължение на 3-6 месеца.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
