Съхранението на стволови клетки става много разпространено през последните години. Това масово става чрез съхранение на кръв от пъпната връв на новороденото, както и запазването на част от нея. Процедурата в тези случаи обикновено е безопасна за здравето на майката и нейното новородено.
Процедурата се извършва в родилния дом, когато детето се е родило и е прекъсната връзката между него и родилката – пъпната връв е срязана. И в момента, когато бебето вече е поето от педиатрите, започва взимането на материала. Кръвта се взима чрез игла и пъпните съдове на остатъка от пъпната връв, останала прикрепена към плацентата. И ако ще се съхранява и самата връв, се отрязват близо 15 см от нея.
Въпреки 30 годишния период на изследване при животните, все още не е много ясно доколко е безопасна последващата трансплантация на съхранения материал при човека. И макар проучванията до момента, не са правени никакви изследвания за безопасността на трансплантираните стволови клетки в дългосрочен план.
Учените се оказват загрижени за възможността на стволовите клетки при тяхното подновяване и размножаване да произведат ракови клетки, а оттам и туморни образувания.
Ембрионалните стволови клетки имат потенциала да се превръщат в клетки от всякакъв тип и често може да е налице имунен отговор, който да отхвърли трансплантирания материал. По тази причина такива манипулации на очите са едни от първите части на човешкото тяло, които са се възползвали от тази технология. Това е така, защото те не произвеждат силен имунен отговор, допълват учените.
Последни анализи посочват, че при проведени 18 операции на очите с трансплантации на стволови клетки станало ясно, че трансплантираният материал се понася добре от пациентите с атрофична адегенерация на макулата, проследявни до 37 месеца след оперативната интервенция. И като цяло 10 от 18 човека са имали подобрения в зрението.
