На етикетите на продуктите вече се изписва всичко, което се съдържа в тях, или поне такова е разпространеното твърдение. Но това отново не е достатъчно на обикновения потребител да разбере какво точно са имали предвид корпорациите със закодираните наименования. Тук ще ви помогнем с лутанията в съдържанието на храните.
В почти всеки продукт от месо се забелязва обозначението МОМ. Това непонятно на пръв поглед съкращение означава технология за механично обезкостяване на месо или по-точно за изстъргване и на последната молекула месо чрез въздух под налягане. Най-често тя се използва за свинско и птиче месо. Забранена е при овце, кози и говеда заради потенциалните рискове от болестта луда крава.
След като и последните молекули месо са премахнати от пилешкия скелет, той заедно с други отпадъчни продукти се прави на каша, наречена прат. Именно от нея се правят кренвирши, допълват се телешките салами и други иначе вкусни колбаси.
Реално още през миналия век химията замени до голяма степен хранителната промишленост. Продуктите по рафтовете на магазините представляват една своеобразна комбинация от няколкостотин хранителни добавки, в които по същество няма нищо хранително. Това са въпросните Е-та. Е-то по презумпция трябва да означава, че добавката е безопасна.
Така например в почти всеки пресен продукт трябва да има поне три оцветителя, които да имат грижата да придадат цвят. Те са избираеми – между Е 100 и Е 199. Сред тях е обикнатото в етикетирането Е 120 - червеното багрило кармин (карминова киселина). То се получава от женските бръмбари кохинил. Те са паразити по природа и се откриват в Латинска Америка. Малко преди да снесат яйцата си, стават ярко червени. Тогава се събират, сушат и след смесване с различни разтворители от тях се извлича цветен пигмент.
Това, от друга страна, е естественият начин за получаване на багрилото. Синтетичният начин за добиване на кармин е дори още по-вреден. С него се боядисва напитката кампари, както и лекарствата заради честите алергии към извлечения от бръмбарите оцветител.
Интересното е, че тази червена боя кармин е устойчива на нагряване и охлаждане, на светлина и окисилители, дори в среда с различна киселинност. Това разбира се е добре дошло за производството на храни. Въпросът обаче е как тогава тя се разгражда от организма.
Сред поредицата от стряскащи добавки в продуктите можем да приложим и декстрозата. Зад това по-непопулярно наименование е маскирана глюкозата.
Списъкът с опасни за човешкото здраве вещества, добавяни във всяка една храна, която се предлага в магазините, е безкраен. А мерки за поправяне на това престъпление срещу хората така и не се предприемат в много страни, сред които е и България.
