Недостигът на желязо е един от най-честите хранителни дефицити. Желязото присъства във всички клетки в човешкото тяло и има няколко важни функции.
Примерите включват това, че е носител на кислорода към тъканите от белите дробове във вид на хемоглобин, като транспортна среда за електроните вътре в клетките във формата на цитохроми и като неразделна част от ензимните реакции в различните тъкани. Твърде малкото желязо може да попречи на тези жизненоважни функции и да доведе до заболеваемост и смърт.
Евентуално следствие от недостиг на желязо е желязо-дефицитната анемия, когато са изчерпани запасите от желязо в организма и тялото не е в състояние да поддържа нивото на хемоглобина в кръвта. Деца и жени преди менопауза са най-предразположени към болестта.
Средно желязото в организма е около 3.8 грама при мъжете и 2.3 грама при жените. Има няколко механизми, които контролират нивото на желязо в човешкия метаболизъм и някои предпазни мерки срещу железен дефицит.
Основният регулаторен механизъм се намира в стомашно-чревния тракт. При загуба на желязо не е достатъчна компенсацията с прием на желязо от храната, тъй като състоянието на недостиг на желязо се развива с течение на времето.
Симптомите на недостиг на желязо не са уникални за него (т.е. не патогномонични).
Желязото е необходимо за много ензими, за да функционират нормално. От това следва и широкият спектър от симптоми, от които в крайна сметка може да се появи. Друг вариант е да се появи като вторичен резултат от анемия или други първични причини. Симптомите на недостиг на желязо включват:
- умора
- виене на свят
- бледнота
- загуба на коса
- слабост
- крехки или цепещи се нокти
- Синдромът Плъмър-Винсън: болезнено атрофия на лигавицата, покриваща езика, фаринкса и на хранопровода
- нарушена функция на имунната система
- синдром на неспокойните крака
