Лимфангиомът представлява доброкачествено новообразувание, имащо мезенхимен произход. Той се образува заради вродена малформация на лимфните възли и може да се получи във всяка една възраст на човек, като често бива откриван при деца. Практически той може да се забележи навсякъде, където има лимфни възли.
Образуванието може да се да се развие от всеки първичен лимфен сак, който в момента на образуване на тъканите и органите на тялото, не е съумял да осъществи контакт с останалата част от лимфната система.
Обикновено лимфангиомите не нарастват или ако го правят, то не е значително. В общия случай те не метастазират и се поддават на лечение. По тази причина не се предполага наличието им да води до фатален край.
Видове лимфангиоми
Лимфангиомът, характерен за лицево-челюстната зона, засяга основно бузите, езика и устните. Същият може да се локализира и в зоната на гърдите и шията. Тези лимфангиоми биват кавернозни, капилярни и кистични. Кавернозният лимфангиом се явява безболезнена подутина. Той е изграден от дилатирани лимфни съдове.
При капилярния лимфангиом е налице подутина, засягаща устната, която се отличава с дифузно увеличение. Той може да се сравни с мрежа, изградена от лимфни капиляри и малки лимфни съдове. Това образувание обикновено не причинява болезненост, а по покриващите го кожа и лигавица не се забелязват някакви големи промени.
Кистичният лимфангиом също изглежда отстрани като подутина, като той е по-крупен от останалите разновидности на образуванието. С увеличаването на тумора покриващата го кожа започва да става по-тънка и синееща. При напипване той не причинява болка. Ако този лимфангиом се развие в областта на езика, наличието му се потвърждава с образуване на мехурче, пълни с воднисто съдържание.
Симптоми за лимфангиом
При появата на подобно туморно образувание първоначално засегнатото лице може да не забелязва някакви особени оплаквания. С течение на времето обаче започват да се забелязват някои настъпващи промени в тялото на болния.
Така например започва да се изменя обичайният цвят на кожата на пациента, а малко по-малко се променя и външният му вид като цяло. Междувременно болният усеща болка и раздутост в зоната, където се разполага лимфангиомът.
Диагностициране на лимфангиом
При симптоми, подсказващи за поява на новообразувание в тялото ви, трябва незабавно да посетите специалист, който да установи от какъв характер е туморът. След анамнеза и палпация, лекарят назначава и някои допълнителни тестове.
Според медиците биопсията и хистологичното изследване спомагат за най-точно диагностициране на състоянието. Ако туморът се разполага в органите, се провежда изследване с ядрено-магнитен резонанс. Може да се употреби и компютърна томография.
След това се провеждат и имунологични тестове. Нужно е да се консултирате с наистина компетентен специалист, тъй като има опасност заболяването да бъде сбъркано с херпес симплекс, херпес зостер, липон, малигнен меланом и други състояния.
Лечение на лимфангиом
След като специалистите са напълно сигурни, че става въпрос за лимфангиом, се пристъпва към лечение на образуванието. Лекуващият лекар назначава курс, който зависи от големината, разположението и характера на новообразуванието.
Най-често лекарите залагат на оперативното отстраняване на лимфангиомите. При единични тумори се осъществява едноетапно изкореняване, а пpи дифузни-комбинация от многоетапни хирургични интервенции и консервативно лечение.
Ако новообразуванията са се внедрили в кожата, може да се предпочете криотерапия или процедура с лазер с въглероден диоксид. Тъй като науката и технологиите се развиват бързо, тепърва ще се появяват и нови методи за отстраняване на лимфангиомите.
