Поради различни икономически и демографски причини в повечето съвременни българки семейства се отглежда по едно дете. Това според някои специалисти създава опасността в момента в страната да се възпитава ново поколение от егоисти.
Всеки родител е чувал изразите това си е мое, не го давам или неща от този сорт и каквито и действия да предприеме, те не дават резултат. Това често означава, че детето е развило чувство на егоизъм. Въпреки това повечето водещи психолози са единодушни, че това не трябва да ни притеснява.
Според експертите в областта всяко дете преминава в развитието си в различни етапи. Всеки един от тях е с различна продължителност и значимост за цялостното изграждане на личността. Няколко са нещата, които всеки родител трябва да знае, сблъсквайки се с този проблем.
Децата са егоцентрични по природа. Те се раждат с чувство на уникалност. В ранна възраст те мислят основно за себе си, като това поведение е най-изразено в първите 4 години от живота им.
Според специалистите това е напълно нормално. Децата са зависими от майките си в първите години от живота си. Те развиват чувство на собственост спрямо родителите си и трудно понасят, когато те отиват на работа или ги видят в компанията на чужди хора.
Светът им отначало се състои основно от заобикалящата ги среда у дома – играчки, вещи и т.н. Затова те трудно преживяват, когато някой друг ги пипа или се разпорежда с тях.
След втората си годишнина децата започват да изграждат личното си пространство. Те правят това, като изпробват границите на позволените им неща. Това най-често се изразява с постоянното им отрицание на всичко, което се изисква от тях.
В този период родителите трябва да се търпеливи, защото тогава се изграждат детските инстинкти и приспособимостта им. Не трябва да се разстройваме и да се заинатяваме по никакъв начин да не им угаждаме, защото отказите от наша страна се изживяват много дълбоко от детето.
Дори и да смятате, че детето се превръща в егоист, най-важното е да не се безпокоите прекалено. Ограничения на постоянните им желания трябва да има, но те не трябва да са продиктувани от досадата ни от рутината, умората или защото така.
Всеки родител трябва да се зареди с търпение и любов, за да не навреди на психиката на детето в бъдеще. След като навърши 4 години, поведението на всяко дете се променя. То вече разбира доводите ви защо трябва да направи това, което го помолите.
Когато детето ви не слуша, прави бели или дразни околните, кажете му, че това не ви харесва, че това ви кара да не се чувствате добре. Така вие го възпитавате да прави асоциации на чувствата. Отстъпвайте понякога макар и не веднага. Това ще му даде самоувереност и свобода.
