Предвеликденска промоция от 24 до 30 Април. С отстъпки до 60%. Виж тук!

Алергия към животни

Rosi StoyanovaRosi Stoyanova
Администратор
945522k
Алергия към животни

Имунната система на човек е съставена от специализирани органи и клетки, които отделят антитела. Тези антитела имат функцията да се свързват с антигените, които поразяват организма и по този начин подпомагат тяхното премахване.

Алергиите представлява свръхчувствителност на тялото към определен антиген, който при попадането си в организма предизвиква бурна алергична реакция.

Основно алергени се разделят на два основни групи – такива, които попадат в тялото отвън, и алергени, които се образуват в самия организъм.

Алергията към животни може да се развие в различна възраст. Голям процент от хората, които имат тази алергия, страдат и от други алергии – към полени, домашен прах и др. Доказано е, че алергията към животни се предава наследствено.

Най-често срещаната алергия към животни е алергията към кучета и котки, защото именно това са и най-често срещаните домашни любимци. Алергия може да се развие и към папагали, морски свинчета и най-различни други животни.

Причини за алергия към животни

Алергията към животните се причинява от алергените, които те отделят. Тези алергени се излъчват от слюнката, потта, кожата, козината и урината. Важно е да се отбележи, че алергени от животните може да има и на места, където няма домашни любимци. Това е така, защото алергените много лесно се разнасят.

Пърхотът от животното и козината много лесно се пренасят по дрехите. Затова дори семейството да не притежава домашен любимец, ако малчуганът е в контакт с други собственици на животно, то може да получи симптомите при алергията.

Най-алергизиращите домашни животни са котките. Това е така, защото техният алерген всъщност е изпарена във въздуха слюнка, която може да остане до половин година след премахването на котката.

Другият най-често срещан любимец, към който се развива алергия, е кучето. Основният алерген от него е пърхотът. Алергия може да се развие и към костенурки и риби. Самите те не са алерген, но храната им е такъв.

Гризачите са разпространен домашен любимец, а алергизиращият агент при тях е урината. Затова и най-добрият начин за предпазване от редовното почистване на клетката.

Провокиращи фактори могат да бъдат и концентрацията на алерген по стените, мебелите, пердетата и другите повърхности в жилището. Концентрацията на алергена във въздуха също е важен фактор.

Симптоми при алергия към животни

Алергия към куче

Най-често срещаните симптоми при алергия към животни се изразяват в течащ нос, запушване на носа, сърбежи в гърлото, небцето или носа, силно кихане, сълзене от очите и зачервяване, кашлица, болка в лицето, сини кръгове под очите или подуване. Ако човек страда от астма, може да се наблюдават и допълнителни симптоми като хрипове, затруднения при дишането, проблеми със съня.

Директният контакт с животно може да причини симптоми, които много наподобяват алергичния дерматит. Това са сърбежи по кожа, екзема и поява на червени и надигнати петна.

Диагностициране на алергия към животни

Поставянето на диагнозата се извършва от лекар, който внимателно се запознава с проявените симптоми, прави физически преглед на пациента. Необходимо е той да се запознае с точните оплаквания, както и факторите, които ги провокират. Диагностицирането на алергия към животни е сравнително лесна задача за медицинските специалисти.

Лечение на алергия към животни

Лечението на алергията към домашни животни се състои в терапия със специфични назални аерозоли и антихистаминови препарати. При много силни пристъпи на алергия се използват кортикостероиди. Ако алергията е съпроводена с астматични пристъпи, се назначават медикаменти за астма.

Алергия към животни

Алергията към животни се повлиява най-добре от имунотерапия, която спомага за намаляване на чувствителността на тялото към дадения алерген.

Тя се състои в инжектиране на малки количества от алергена, което спомага за образуването на антитела в тялото и предпазва от бъдеща алергична реакция. Дозата алерген се въвежда веднъж седмично в продължение на няколко месеца в зависимост от тежестта на алергията.

Всяко семейство, в което има алергия към животни, но има домашен любимец, трябва да предприеме някои мерки. На първо място, алергията на члена на семейството е много силна, на домашният любимец трябва да бъде потърсен нов дом.

Ако алергията не е така интензивна, любимецът може да остане, но с определени мерки. Необходимо е да се поддържа висока чистота в жилището и редовно да се почистват местата, на които домашният любимец се намира най-често. Именно местата, където животното прекарва най-много време, трябва да хигиенизират редовно с разтвор с хлор.

Всички дивани, легла и столове трябва да се покрият с покривала, които освен да се забърсват редовно, трябва и да се почистват. Хубаво е да не му се позволява да влиза в леглото и често да се качва по мебелите.

Особено внимание трябва да се обърне на почистването на килимите и меката мебел, а най-добре е подовата настилка да е паркет, защото той се почиства по-лесно и задържа много по-малко козина, в сравнение с килима.

Домашният любимец трябва да се къпе със специален шампоан. Жилището трябва да се почиства поне два пъти седмично с прахосмукачка. Хубаво е да се използват и системи за пречистване на въздуха, а ако няма такива, помещенията трябва да се проветряват редовно.

Алергичните членове на семейството трябва да избягват контактите и докосването до животното, а след допир веднага трябва да се измият ръцете.

Клетките за птици и гризачи трябва да се почистват редовно, защото техните изпражнения могат да предизвикат не само алергични реакции, но и алергични пристъпи.

Друг важен е съвет е избягването на возенето на животното в колата, а ако все пак това се случва, трябва да се извършва в обособено място, което редовно да се почиства.

Много важно е да се отбележи факта, че алергизирането може да се получи още във вътреутробното развитие на детето. Това налага вземането на тежко решение още при забременяване – дали да остане или не домашният любимец.

Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest