Обсесивно-компулсивното разстройство представлява вид психично нарушение, при което човек има натрапчиви мисли и действия, които той осъзнава, но не е в състояние да им се противопостави. Натрапчивите и повтарящи се действия предизвикват у човек нервност и тревожност, които, от своя страна, налагат извършването на точно определени ритуали.
Те се правят, за да се премахнат или предотвратят завладяващите мисли. Възможно е ритуалите временно да намалят тревожността, но човек ги изпълнява отново и отново, когато неприятните мисли се върнат.
Тези цикли в обсесивно-компулсивното разстройство може да се утежнят с времето и да траят часове наред, което води до значителен проблем в извършването на ежедневните дейности.
Обсесивно-компулсивното разстройство е много често срещан проблем в модерното общество. Според статистиките само в САЩ около 3 млн. възрастни и 1 млн. деца страдат от него. Най-често разстройството се проявява за пръв път в детските години, юношеството или началото на зрелия период от живота на човек.
Причини за обсесивно-компулсивно разстройство
Причините за развитие на обсесивно-компулсивно разстройство все още не са уточнени. Забелязва се, че членове на семейства, в които има болен от това заболяване, често имат същото разстройство или друг вид тревожно разстройство.
Все пак заболяването не може да се обясни само с гените. Според някои проучвания обсесивно-компулсивното разстройство се дължи на определена комбинация от фактори на околната среда и биологични фактори.
Едно от последните изследвания открива връзка между ниските нива на серотонина и развитието на разстройството. Има и доказателства, че ниският серотонин може да се предаде от родители на деца. Серотонинът и ниските му нива засягат онази част на мозъка, която отговаря за планирането и преценката, както и тази, която обработва съобщенията за движение на тялото.
Други изследвания свързват инфекция, причинена от стрептококи, с обсесивно-компулсивното разстройство. Ако инфекцията не се лекува, освен това разстройство може да причини и други нарушения.
Към факторите на околната среда спадат такива като загуба на близък човек, проблемни взаимоотношения, проблеми с работата, заболяване, стрес, промени в живота, неправди.
Като друг рискови фактори за развитието на обсесивно-компулсивното разстройство се счита бременността. Все още специалистите не могат да дадат точен отговор, но смятат, че бременните жени и наскоро родилите са с повишен риск.
Симптоми при обсесивно-компулсивно разстройство
Основните характеристики на обсесивно-компулсивното разстройство са натрапчивите мисли и ритуалите (компулсиите). Възможно е те да се проявяват едновременно и дори едното да води до другото. Така например, когато болният мисли, че ръцете му постоянно са замърсени от бактерии (натрапчивата мисъл), той прекарва дълги периоди от време в миенето им, което се явява компулсията.
Натрапчивите мисли са тежки и повтарящи се. Те са нежелани от болния, които са безсмислени и болният го осъзнава напълно. Въпреки това мислите обземат съзнанието му против неговото желание и преодолявайки съпротивата му.
Напорът на мислите и опитът за съпротива са в непрекъсната съпротива. Най-честите теми, които предизвикват натрапчиви мисли, са страхове от замърсяване и заразяване, сексуални представи, агресивни пориви, желание за подреденост и симетрия, често повтарящи се натрапчиви съмнения.
Изброените страхове са свързани и с характерно поведение от страна на болният. Ако има страх от замърсяване, той не се ръкува с хора и не докосва предмети, за да се предпази. Когато съзнанието му е обхванато от непрекъснати съмнения – дали е заключено, дали уреди са изключени и т.н. той няма силата да им се противопоставя, за разлика от здравите хора, при които също възникват подобни страхове.
Друга много характерна черта на разстройството са копулсиите. Това са повтарящи се действия и ритуали, които лицето се чувства задължено да изпълни, без значение, че осъзнава тяхната безмисленост. Когато извърши своя ритуал, той се чувства по-спокоен и облекчен. Ако нещо прекъсне извършването на ритуала, болният изпада в безпокойство, чувства се застрашен и изпада в много лошо настроение. Компулсиите изморяват болния, но той иска да ги изпълнява, за да се чувства по-добре.
Най-често срещаните компулсии са свързани с броене, непрекъснато подреждане, неколкократно повтаряне на различни действия, проверяване, чистене и миене.
Диагностициране на обсесивно-компулсивно разстройство
Диагностицирането на заболяването се извършва от специалист, който поставя диагнозата на база симптомите на пациента и внимателната им оценка. Необходимо е лекарят старателно да проучи колко време болният прекарва в извършването на своите странни ритуали, какво ги отключва и други подробности.
Като цяло, за да се диагностицира единчовек с обсесивно-компулсивно разстройство, той трябва да да притежава определени черти:
– натрапчивите мисли да бъдат постоянни и да причиняват безпокойство;
– болният неуспешно да игнорира тези мисли;
– да разбира, че мислите са плод само на неговия мозък;
– натрапчивите мисли да не са обикновени притеснения.
Колко по-рано се постави диагнозата, толкова по-скоро ще започне лечението на проблема.
Лечение на обсесивно-компулсивно разстройство
Лечението на разстройството е много сложен и дълъг процес. Назначава се медикаментозно лечение, което се състои най-често в изписване на антидепресанти.
Психотерапията също е подходящ метод за лечение, защото благодарение на нея пациентът трябва да преодолее своите натрапчиви действия и мисли и да започне да осъществява контрол върху своите дейности.
Обсесивно-компулсивното разстройство се поддава по-трудно на лечение в сравнение с останалите тревожни разстройства. Въпреки това то е напълно лечимо състояние, което обаче изисква стриктно спазване на предписаната терапия.
Компулсиите значително влошават нормалния живот на човек и пречат не само на ежедневието му, но и комуникацията с околните, което още повече влошава състоянието.
Много често обсесивно-компулсивното разстройство се свързва с повишен риск от злоупотреба с алкохол и дори суицидни мисли. Тези проблеми се свързват с изпадането в депресивни състояния. Затова е изключително важно разстройството да бъде диагностицирано навреме и да се лекува правилно и последователно.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
