Нарцистичното личностно разстройство е психично заболяване, което представлява разстройство на личността, характеризиращо се с вяра в собствената уникалност, специална позиция, превъзходство над другите хора, грандиозност.
Тези хора имат завишено мнение за техните таланти и постижения. Те са заети с фантазии за техните успехи. Имат очакване на безусловно добро отношение и безпрекословно подчинение от другите, търсят на възхищението на другите, за да потвърдят своята уникалност и значимост. Неспособни са да проявят емпатия. Също така имат идеи за собствената си свобода от всякакви правила и смятат, че околните им завиждат.
Нарцистичните личности постоянно се опитват да контролират мнението на другите за себе си. Те са склонни да обезценяват почти всичко около себе си в света, като същевременно идеализират това, с което се свързват.
Диагнозата на заболяването се основава на клинични критерии. Лечението се провежда с помощта на психодинамична психотерапия.
Името на заболяването идва от героя на гръцката митология Нарцис, който според легендата видял отражението си във водата, влюбил се в него, не могъл да се откъсне от съзерцаването на красотата му и умрял. След смъртта му той е превърнат от боговете в цветето нарцис.
Приблизителните нива на разпространение през целия живот на нарцистичното личностно разстройство варират в широки граници, но могат да достигнат до 6.2% от общото население; заболяването е по-често при мъжете.
Често е придружено от съпътстващи заболявания. Болните също често имат депресивно разстройство (например клинична депресия, хронично депресивно разстройство), анорексия нервоза, разстройства, свързани с употребата на вещества (особено кокаин) или други личностни разстройства (истерични, гранични, параноични).
Разпространение на нарцистично разстройство
Систематичен преглед на проучвания, проведени от 1980 до 2008 г. относно разпространението на нарцистично разстройство на личността, показва средно разпространение от 1.06%. Разпространението на нарцистично личностно разстройство може да варира от 0% до 6.2%. Разпространението на това разстройство сред пациентите с психични разстройства, свързани със злоупотребата с алкохол, е 6.2%. В тази група пациенти разпространението сред мъжете е по-високо (7.7%), отколкото сред жените (4.4%).
Според Националния институт по здравеопазване на САЩ, публикуван през 2008 г. в Journal of Clinical Psychiatry, има значително увеличение на броя на американците, проявяващи поведение, което отговаря на критериите за клиничен нарцисизъм. При 20-29 годишните те са били 10%, а при 60-69 годишните едва 3%.
Причини за възникване на нарцистично личностно разстройство
Направени са малко изследвания върху биологичните фактори, които допринасят за нарцистично личностно разстройство, въпреки че изглежда има значителен наследствен компонент. Някои теории твърдят, че хората, които се грижат за тях, може да не са възпитали детето по подходящ начин, например като са били прекалено критични или са давали прекомерни похвали, възхищавайки се на детето или изпълнявайки капризите на детето.
Някои хора с това разстройство имат специални дарби или таланти и свикват да свързват своето самочувствие и самоуважение с възхищението и уважението на другите.
Според американският психолог и психоаналитик, специалист по психология на личността, доктор по философия и по психология - Нанси Макуилямс:
Нарцистичните личности могат да бъдат изключително важни за родителите или други лица, които се грижат за тях, не заради това кои са в действителност, а защото изпълняват определена функция. Противоречивото послание, че то е ценено (но само заради специалната роля, която играе), кара детето да чувства, че ако истинските му чувства – особено враждебните и егоистичните – бъдат разкрити, ще последва отхвърляне или унижение. Това допринася за развитието на "фалшиво аз" - представяне на другите само това, което е приемливо, което е научил.
Симптоми и признаци на нарцистично личностно разстройство
Хората с нарцистично личностно разстройство надценяват способностите си и преувеличават своите постижения. Те смятат, че са по-добри от другите, уникални или специални. Тяхното преувеличено възприятие за собствената стойност и постижения често означава, че те подценяват стойността и постиженията на другите.
Тези хора са заети с фантазии за големи постижения - че им се възхищават заради прекомерния им интелект или красота, че имат авторитет и влияние или че изпитват голяма любов. Те смятат, че трябва да общуват само с онези, които са специални и талантливи като тях самите, а не с обикновени хора. Това взаимодействие с необикновени хора се използва за подкрепа и повишаване на тяхното самочувствие.
Тъй като хората с нарцистично разстройство трябва да получават възхищение, тяхното самочувствие зависи от положителното отношение на другите и следователно обикновено е много крехко. Хората с това разстройство често наблюдават какво мислят другите за тях и колко добре ги оценяват. Те са чувствителни към критиките на другите и към неуспехите, тревожат се за тях, чувстват се унизени и победени. Те могат да реагират с гняв или презрение, или могат да контраатакуват жестоко. Или могат да отрекат или външно да приемат спокойно ситуацията в опит да защитят чувството си за собствена значимост (величие). Те могат да избягват ситуации, в които може да се провалят.
Диагностика на нарцистично личностно разстройство
Клинични критерии. За диагноза на нарцистично разстройство на личността пациентите трябва да имат устойчив модел на самочувствие, нужда от възхищение и липса на емпатия. Този модел възниква, когато са налице поне 5 от следните:
- Преувеличено, неразумно чувство за собствена значимост и таланти (величие);
- Заетост с фантазии за неограничени постижения, влияние, власт, интелигентност, красота или идеална любов;
- Вярата в своята специалност и уникалност, придружена от необходимостта да общуваш само с хора от най-високо ниво;
- Нуждата от безусловно възхищение;
- Чувство за право;
- Експлоатация на другите за постигане на собствени цели;
- Липса на емпатия;
- Завист към другите и вярата, че другите им завиждат;
- Арогантност и надменност.
Освен това е необходимо симптомите да започнат да се появяват в ранна зряла възраст.
Диференциална диагноза на нарцистично разстройство
Нарцистичното личностно разстройство може да се разграничи от следните разстройства:
- Биполярно разстройство: Хората с нарцистично личностно разстройство често се представят с депресии и поради тяхната грандиозност могат да бъдат погрешно диагностицирани като биполярно разстройство. Такива пациенти може да са депресирани, но тяхната настойчивост да бъдат по-добри от другите ги отличава от тези с биполярно разстройство. В допълнение, при нарцистично разстройство на личността промените в настроението са причинени от удари върху самочувствието.
- Антисоциално разстройство на личността: Експлоатацията на другите за себе си е характерна и за двете разстройства на личността. Мотивите обаче са различни. Пациентите с антисоциално разстройство на личността използват другите за материална изгода; тези с нарцистично разстройство на личността експлоатират другите, за да запазят самочувствието си.
- Хистрионично разстройство на личността: Търсенето на вниманието на другите е характерно и за двете разстройства на личността. Но пациентите с нарцистично разстройство на личността, за разлика от тези с истерична психопатия, пренебрегват сладките и глупави действия, за да привлекат внимание; искат да им се възхищават.
Лечение на нарцистично личностно разстройство
Общото лечение на нарцистичното личностно разстройство е същото като при всички разстройства на личността.
Психодинамичната психотерапия, която се фокусира върху основните конфликти, може да бъде ефективна. Някои от подходите, разработени за лечение на гранично разстройство на личността, могат да бъдат ефективно адаптирани за използване при пациенти с нарцистично разстройство на личността. Те включват:
- Лечение, основано на ментализация;
- Психотерапия с изместване на фокуса.
Тези подходи се занимават с проблема с нарушената способност на пациентите да изпитват емоционални чувства към себе си и другите.
Когнитивно-поведенческата терапия може да се използва при пациенти с нарцистично личностно разстройство, тъй като те могат да я намерят като възможност за подобряване на уменията за съблазняване; нуждата им от похвала може да позволи на терапевта да оформи поведението им. Някои пациенти с нарцистично разстройство на личността намират последователните когнитивно-поведенчески подходи за твърде опростени или общи за техните специфични нужди.
