Факт е, че децата са по-умни, отколкото изглеждат. Сега обаче става ясно, че са изключително изкусни лъжци. Поне така се разбира от ново изследване, което казва, че едва 1/3 от родителите могат да разграничат истината от лъжата на техните отрочета.
Родителите лъжат себе си, че децата им са родени честни по природа и няма причина на света, която да ги накара да излъжат. Възрастните обаче трябва да бъдат по-внимателни и нащрек, за да уличат отрочетата си в лъжа, съветва изследването. За да достигнат до тези изводи, авторите на проучването накарали 72 родители на хлапета на възраст между 8 и 16 години да изгледат няколко видеа на деца, които са на същата възраст.
На кадрите се виждало как деца били запитвани дали са преписали теста, който е трябвало да направят по-рано. Подсказваме, че в интерес на истината почти всички деца преписвали, тъй като нямало учител в стаята, а отговорите на теста били на видно място.
Естествено, децата не знаели, че участват в експеримент, и в болшинството си излъгали, че не са видели отговорите на задачите. След като изгледали всяко видео на тези хлапета, родителите трябвало да преценят дали децата са излъгали и да дадат оценка по скалата от 1 до 100.
Във втората част на експеримента същите родители трябвало да гледат нови видеа, но този път главни роли в кратките филмчета имали собствените им деца. Оказало се, че гледайки другите деца, възрастните познали в 80% от случаите кои деца лъжат и кои не. В случая с вторите видеа (когато родителите гледали собствените си деца) успеваемостта рязко паднала на 38 процента. Възрастта на децата нямала никакво значение. Повечето родители били еднакво слепи за лъжите на отрочетата си.
Казването на истината е изключително важно за връзката между родителя и детето му. Възрастните обаче приемат тази отворена комуникация като даденост, защото все още помнят децата си като невинни бебета. За да бъдат наистина ползотворни отношенията родител – дете, авторите на изследването от Университета на Торонто в Канада съветват възрастните да бъдат нащрек. Децата им все още не могат да направят разлика между доброто и лошото поведение и роля на родителя е да им помогне да разберат къде е границата.
Ако вечно мислим, че децата ни са онези сладки и невинни бебета, неспособни да направят нищо лошо, знайте, че в бъдеще ще имате проблеми. Вярата в неприкосновеността, мисълта за всезнание и че винаги могат да се измъкнат, са първите наченки на престъпно и опасно поведение в бъдеще за децата, казва в заключение водещият на екипа на изследването професор Ан Карансън.
